През 1785 г. Хънтер изнася доклад предл Лондонското кралско дружество на тема: „Свидетелства за принадлежността на кучето, вълка и чакала към един вид“.
Първият природоизпитател, който прави опит научно да обясни произхода на кучето от няколко различни биологически вида е Сент Илер в своята публикация от 1861 г. „Acclimatation et domestication des animaux utiles“.
През 1901 г. Щудер изказва хипотезата за произхода на съвременните кучета от някаква междинна форма между вълка и чакала, която нарича Canis ferus.По негови данни те толкова много се различават от вълците, че за сходство въобще не може да се говори. За родоначалник на домашното куче трябва да се приеме „някакво диво куче“.
Според Хаг на територията на Северна Америка домашните кучета се появяват около 1500 г. пр. Хр. През 1920 г. Алън (Allen) посочва в своите проучвания, че те са мигрирали от Азия, произлезли са от вълка и нямат нищо общо с койотите.
Привърженик и ревностен защитник на полифилитичната теория за произхода на кучето е и Чарлз Дарвин който развива своите възгледи в труда си „The variation of animals and plants under domestication“.
