.
Централният процесор (от английски: Central processing unit, „централна оперираща единица“), наричан още ЦПУ (CPU), е основната част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване. Често тя е наричана само процесор, макар че в много съвременни системи има и други процесори, изпълняващи специализирани функции.
Терминът процесор започва да се използва в началото на 60-те години на 20 век,[1] но оттогава формата и устройството на централните процесори са се променили драстично, макар и основните принципи на тяхното функциониране да остават същите. Първите процесори са проектирани специално за отделни големи компютри, но с времето този метод отстъпва място на серийното производство на процесори, някои от които предназначени за множество разнообразни задачи.
Тенденцията към стандартизация започва още по времето на процесорите, съставени от дискретни транзистори и бързо се засилва с масовото въвеждане на интегралните схеми. С напредъка в тяхната миниатюризация, централните процесори все по-често се изпълняват като една интегрална схема и се наричат микропроцесори. Тези евтини серийно произвеждани устройства днес намират широк кръг приложения, далеч надхвърлящ първоначалното им предназначение в компютрите – съвременните микропроцесори се използват в различни технически системи – от автомобили до мобилни телефони и детски играчки.
