Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели. Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Умира на 16 април 2005 година в София.
Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там работи на няколко места. Изпратен е в Югославия. Там на 28 август 1944 г. е пленен от немски войници,а след дни е освободен от руската армия. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е изпратен в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“. Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен.Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.
