Населението на България е 7 364 570 души според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 г. България е в състояние на демографска криза, която е и един от най-тежките проблеми на страната. Естественият прираст на населението е отрицателен и е четвъртият най-нисък в света – единствено Сирия, Йордания и Молдова имат по-нисък прираст на населението. Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента. България е на 204-то място от 228 държави и територии по раждаемост в света – на 1000 души се раждат 9,2 деца. В същото време смъртността е 10-тата най-висока в света с 14,3 смъртни случая на 1000 души население, като единствено Русия, Украйна и ЮАР, както и няколко държави от т.нар. Четвърти свят, имат по-висока смъртност.
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка – близо 9 милиона души. На преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава е най-голямо и възлиза на 8 948 649. Деветмилионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима му от власт това така и не се случва. След 1989 г. ръстът на населението започва да намалява значително и през 2001 г. населението е 7 932 984 души. В градовете живеят 72,5% от населението, а 27,5% живеят в селата. Близо 18% живеят в столицата и най-голям град София. Седемте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.
Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% – не. Същевременно 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.
Българският език се говори като майчин и роден език от 85,2% от населението, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9,1%, а циганският на 4,2%.
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода – дописмен, старобългарски, среднобългарски и новобългарски. Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.
