Синият кит (Balaenoptera musculus) е вид морски бозайник от семейство Ивичести китове (Balaenopteridae). Той е смятан за най-едрото животно, живяло някога на Земята.
Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и малкото отплуват към полюсите в студените води, богати на храна. Новороденият кит достига седем метра, на една година достига до дължина 16 метра, на пет г
одини – до 22 метра, а възрастните индивиди достигат до 30-33 метра дължина. Най-дългият е бил 33,58 метра. Периодът на бозаене е около 7 месеца. За това време малкото нараства до към 16 метра дължина и достига около 20 тона тегло. Средно на ден увеличава теглото си с 90-100 кг.
Китовете общуват с ултразвук, известен като ехолокация. Използват я, също така, за да си намират храна — излъчват ултразвук, който се отблъсква от плячката и се
връща при кита под формата на ехо. Така те намират и поглъщат плячката си. Тежината на месото е около 56.5 тона до 66 тона в зависимост от животното. Най-често се среща само на двойки; единични екземпляри или по три животни заедно.
Косатките имат характерна окраска с черен гръб, бели гърди и корем с две извити като език бели ивици от двете страни и бяло петно над и зад окото.
Имат тежко и набито тяло и голяма гръбна перка. Мъжките обикновено достигат 8 m дължина и тегло над 6 тона. Женските са по-дребни и достигат 7 m и тегло около 5 тона. Най-голямата описана мъжка косатка е с дължина 9,8 m и тегло над 10 тона, а най-голямата женска с дължина 8,5 m и тегло 7,5 тона. При раждането си малките са около 180 kg и дълги към 2,4 m С дължина около 1,8 m гръбната перка на мъжките е по-дълга и по-изправена, отколкото на женските.
Едрите мъжки косатки имат много специфичен вид и е трудно да бъдат сбъркани с някое друго морско животно. Гледани от разстояние, женските и малките могат да бъдат объркани с различни други видове като например делфина на Рисо.
Делфините има
т издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник. Предните им крайници представляват гръдни перки, служещи за управление, а задни крайници липсват, като остатък от тях са две закърнели тазови кости. Интересно е, че през октомври 2006 г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Почти всички делфини имат и гръбен плавник с различна големина, форма и разположение при различните видове, който служи като стабилизатор при плуване.
Мозъкът на делфините има силно нагъната мозъчна кора и те съперничат по интелект дори на човека.
Размерите им варират от 1,80 до 4,5 m дължина и от 120 до 500 kg тегло, а косатките до 9,5 m и 5000 – 9000 kg.
Окраската им варира от сиво до черно на гърба, с по-светъл корем (има и чисто бели делфини) и са изпъстрени с различни по големина, форма и контраст ивици и петна.
