2018 година беше една от най-интересните ми години. Успях да намеря интереси в дадени предмети, за които не бях и предполагала, да прекарвам повече време в реалния свят, вместо във виртуалния. През 2018 пътувах много. Може би повече отколкото когато и да е било преди. Успях да посетя дори Рим, мечта, която имах от 6-годишна възраст.

Лятото на изминалата година беше любимото ми досега – време прекарано в безцелни разходки в парка запълнени с глуповати разговори и шеги или на село – помагайки на татко да завърже доматите или да обере краставиците. Едно от най- хубавите времена на лятото е времето за бране на череши. Тогава се покатервам на покрива на разнебитената барака и  чета книга, скрита под  короната на огромната череша.

Същото това лято успях да осъществя и мечтата ти да разгледам Рим, заедно с още 7 италиански града. Едни 2 седмици прекарани както в обиколки на едни от най известните забележителности на градовете, така и на малките улички и местни пазари, кипящи от живот.

Може би най – важното нещо, което направих тази година е да реша в каква посока да се насоча след завършването на гимназията. Имайки идея за бъдещето си, ми помогна да намеря мотивация да уча повече, която ми липсваше дълго време.

Някои от целите ми за идната 2019:
1. Да изкарам следващата степен на картата ми за гмуркач.

2. Да разпределям времето си по правилно.
3. Да започна да снимам отново.