Средиземноморски период след 1945

След войната, след шест години на вътрешна емигарация и изолация в Париж през Втората световна война след 1945 г. Пикасо започва да посещава по-често местата в Южна Франция като Антиб и Ница. Тук често се среща с Анри Матис, чийто начин на рисуване влияе съществено на късното му творчество. Двамата художници се срещат в продължение на много години, като Матис е единственият жив художник, който Пикасо признава за равностоен на себе си. Двамата признават значението на другия, респектират се взаимно и си оказват взаимно влияние въпреки своите различия.

През тези години той живее с художничката Франсоаз Жило, с която се запознава през 1943 г. в Париж. Техните отношения продължават до 1953 г. През това време се раждат двете им деца: синът Клод (1947 г.) и дъщерята Палома (1949 г.)

От пролетта на 1948 г. те живеят във Валерис, където Пикасо се запознава с местното традиционно грънчарство. Той експериментира в местните грънчарски работилници с глината и глазурата и по-късно с това помага на местното производство да стане известно извън пределите на района, както и световно известно. След раздялата си Франсоаз, през 1953 г. Пикасо се запознава и започва да живее с Жаклин Рок, която е продавачка на керамика в Валерис. През 1954 г. се запознава с деветнайсетгодишната Sylvette David, момиче с руса опашка, която става негов модел и с нея прави над 50 портрета. В този момент Той е на 72 години, и усилено ухажва Жаклин Рок, която тогава е на 26 години. През 1955 г. умира първата му жена и Пикасо може да се ожени повторно без да загуби имущество. С Жаклин се женят след шест години през 1961 г. Живеят заедно до 1973 г., когато умира Пикасо.

След смъртта на Сталин при така наречено размразяване на Иля Еренбург се отдава възможността да направи през 1956 г. голяма изложба на Пикасо в московския Пушкински музей.

Пикасо работи и по декоративни платна за замъка Грималди в Антик. Рисува „Разстрел“, свързан с проблемите в Корея, с която творба заклеймява войната. Неговото изкуство е силно изобличаващо, трагично, аналитично и социално ангажирано. В него навлиза за първи път категорията грозно.

Пабло Пикасо