По време на Първата световна война в Европа започва едно желание за връщане на класическите традиции, за „чистота и ред“. Това е свързано и с рязко отричане на модернизма. Във Франция считат, че са директен наследник на античността. Също така и в други страни се развиват подобни течения в културата, като неоцентизма в Барселона, с който Пикасо се запознава през 1917 г. по време на своето испанско пътуване. Във Франция се създават два противоположни лагера. Единият се опитва да свърже формалните постижения на кубизма с формите на класиката, а другият, с главен представител Пикасо, следва непосредственото противопоставяне с класическите ценности. Като резултат в творчеството на Пикасо отново се възражда класицизмът.
Още през 1914/15 г. работата на Пикасо показва представяния на фигури, които изцяло изхождат от традициите на класиката, като например картината „Олга в един фотьойл“ от 1917 г. Наред с тези картини обаче се създават едновременно произведения на синтетичния кубизъм, като „Спокоен живот пред един прозорец в Сейнт-Рафаел“, както и „Трима музиканти“ от 1921 г. За Пикасо годините от 1916 до 1924 по този начин образуват видимо едно съвместно съществуване на противоположностите.[6] Шегата на един историк на изкуството Юлиус Майер-Грефе е, че сутрин той прави кубизми, а следобед рисува пълни жени.
