Синият период трае от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. 
Характерното за него е преобладаващата синя и зелена гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци, проститутки и пияници. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. В края на 1901 г. Пикасо изпада във все по-дълбока депресия и се отдръпва от своите приятели. Сините тонове стават все по-тъмни. Кариерата на Пикасо като художник през 1901 г. е обещаваща, но след като той започва да се обръща към социално слабите и бездомниците, и след като това го подчертава с мъчителното настроение на картините си, публиката се отвръща от него. През този период той почти не продава своите картини и финансовото му състояние се влошава.
През периода от 1901 до 1903 г. той рисува няколко посмъртни картини на Карлос, от които най-известна е алегоричната La Vie (животът). Това е картина, в която първоначално той рисува себе си, но по-късно сменя с образа на приятеля си.
Такива мрачни настроения излъчват и следващите му картини, рисувани и през 1904 г. изобразяващи самотни хора, слепи, изтощени жени и други.
