Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 година в град Малага и получава името Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso) в чест на множество светци и роднини. Той е първото дете на Хосе Руис и Бласко (1838 – 1913) и Мария Пикасо и Лопес,[2] семейство от средната класа – бащата е художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на птици и друг
дивеч. Хосе Руис и Бласко произлиза от род на дребни благородници и през по-голямата част от живота си е учител по изобразително изкуство и уредник в местни музеи.
Пикасо проявява интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищната си работа.
През 1891 година семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 година седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него.[3] След този инцидент семейството се мести в Барселона, където Руис получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на носталгия го нарича свой истински дом.[4]
В Барселона Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов надзор.
Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната.[4] През 1897 година, шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество.
