На 02.03.18 от зимна София потеглихме аз, Валя, Сава, Бае Коце и Павката, за първата си катерачна експедиция, която продължи до 04.03.18 включително. Пристигнахме късно вечерта на плажа, където щяхме да бивакуваме. Мъжете се захванаха да си опъват палатката под дъжда, докато аз и Валя похапнахме на топло и сухо в буса. След известно време и ние се заловихме с палатката, но след като вече дъждът беше спрял, за завист измокрените ни момчета 🙂
Събуждането ни на следващата сутрин беше изключително зареждащо. С излизането от палатката, се откри гледка на огрените от слънцето дюни, високите сухи треви и синьото гръцко море. 
След като закусихме и се порадвахме на слънцето, натоварихме бивака и се отправихме към първия катерачен обект, който щяхме да посетим.
За жалост мраморът все още не беше изсъхнал от вчерашния дъжд и трябваше да се преместим на по слънчевите скали.
С пристигането на новия обект се засякохме случайно с друга българска група катерачи, които ни посрещнаха с думите „Добре дошли на гръцкия Лакатник!“. Прекарахме целия ден в катерене на фона на морския пейзаж. Загряхме с винкел, след което катерихме главно плочи, а през следващите дни хвърлихме няколко опита и на един надвес с внушителната дължина от 30 метра. Това беше и първият маршрут, който се осмелих да накача, макар и само наполовина. 
Направих и първите си падания на скали, които макар „мекото“ посрещане на скалата, бяха придружени с много крясъци.
Вечерта Коцето повдигна всеобщото любопитство, като сподели, че съответната вечер ще преспим на ново каширано място. Така се озовахме в изоставено курортно селище с минерални бани.
Следващите дни преминаха в същия лежерен ритъм, а именно: ставане рано сутрин, приготвяне на закуска и кафе на някой самотен плаж, катерене до здрач, опъване на палатките и похапване на скромна вечеря съчетана с няколко глътки вино.
И докато ние сме се потопили в тази малка нова реалност, останалите от катерачната компания, които не съумяха да се включат в пътуването, ни пращат снимки от софийските си неволи 🙂
