„Ех, днешните младежи не откъсват погледи от тез екрани, навместо да излязат малко на слънце и чист въздух.“ – биха казали възрастните. А ето, че дори децата, попораснали, пътуващи и преоткриващи себе си и света, все си остават с телефон в ръка.
Не може да се отрече, че в днешно време повечето „диви“ и „приключенски“ изживявания в природата необратимо са се обвързали с технологиите. Да вземем например GPS приложението с което всеки съвременен телефон разполага – функция без която пътуването до отдалечени и труднодостъпни точки (каквито са голяма част от скалните обекти в България) би било с малки изключения немислимо. Дигитализацията на конкретни маршрути под формата на снимки с пояснения е друг пример, за модерните технологии улесняващи значително катерачите. Това важи особено за дълги маршрути, изискващи повече от едно въже, на които би било лесно да объркаш пътя, ако предварително не знаеш местата на които са поставени болтове и клинове.
Означения на болтовете, Еленин връх, Рила
Технологиите навлизат с пълна сила и в катерачните зали. Стената за боулдър катерене MoonBoard е страхотен пример за съчетаване на модерното с традиционното. Тя представлява надвес с „компактни размери“, разграфен подобно на шахматна дъска, като хватките и стъпките играят ролята на пешките. С помоща на специално приложение, могат да се избират разнообразни комбинации от стъпки и хватки, отговарящи на различни нива на трудност.
За финал ще разгледаме социалния аспект на дигитализацията. По мое мнение това е най-голямото предимство предоставено на катерачите в наше време. Възможноста да се „докоснеш“ до елита на спортното катерене, макар и само през екрана, може да подейства изключително мотивиращо и дори образователно. Приключвам поста с премиераното видео на Hazel Findley разкриващо болки и неволи свързани с това да бъдеш професионален катерач 🙂
След като закусихме и се порадвахме на слънцето, натоварихме бивака и се отправихме към първия катерачен обект, който щяхме да посетим.
