Срещат се във всички морета и океани. Обитават повърхностния слой на водата, но някои видове в търсене на храна се гмуркат.  В разреда има и речни видове, които обитават делтите,  и речните ръкави на по-големи световни реки.

Скелетът на китоподобните е изграден от кости с пореста структура. Черепът на китоподобните е устроен за специфичния начин на живот на прадставителите. Ноздрите са изнесени на темето. Носните кости са умалени, а тези на челюстите са удължени с цел да поемат увеличения брой зъби или балени.

Езикът е добре развит Китоподобните поглъщат своята храна цяла без да я дъвчат. Стомахът е сложен, многокамерен.

Дишането при китоподобните се изразява в дълбоко издишване след продължително стоене под водата, наколко промеждутъчни вдишвания и издишвания и дълбоко вдишване преди потапяне отново. Когато китът изплува на повърхността силната струя въздух се смесва с водата и образува характерен фонтан. При потапяне под водата пулсът се забавя повече от два пъти, а кръвоноснабдяването на различните части се променя, така че мозъка и сърцето винаги да са снабдени с кислород. Най-малко количество кислород се доставя до мускулите.

Теглото на главния мозък е най-голямото сред всички бозайници. Гланият мозък е високо диференциран, а сетивните органи са добре развити, макар и не в еднаква степен. Обонянието е почти загубено. . Вкусът е развит съвсем слабо. . Осезанието е развито много добре. Кожата е богато инервирана. Очите са разположени от двете страни на главата и са сравнително неголеми. Клепачите са неразвити. Органите на слуха са силно видоизменени. Звукът при китоподобните се възприема от костите на черепа и долната челйст.

Живота си прекарват в плуване. Те са високоорганизирани социални животни. Водят групов начин на живот с изразена йерархична структура. Хранят се с планктон (баленовите китове), подобно на Китовата акула, или са хищници (зъбатите китове). Храненето при тях е високо специализирано. Косатката е един от най-големите и опасни хищници, тя се храни предимно с други водни бозайници, но някои популации са рибоядни.

Прекомерно интензивният китолов в последните столетия води до пагубно намаляване на числеността на представителите на разреда. Някои от видовете достигат дори до прага на изчезване. Много от китоподобните са вписани в Световната червена книга. В днешно време комерсиалният китолов е забранен от Международната комисия по китолов. Законите на много от страните също го ограничават. Изключение от това правят страни като Норвегия, Исландия и Япония, където се разрешава улова на определени видове китове

Как да премахнете тази реклама?