Рутина. Това е думата, с която мога да окачествя геймплея на Far Cry 5. Ако сте играли повечко игри на Ubisoft в последните години няма да видите общо взето нищо ново във Far Cry 5.
Оценка: С Assassin’s Creed Origins от Ubisoft доказаха, че могат да се вслушват в геймърите и предлагат подобрения в свои серии. Far Cry 5 обаче е в тотален застой – такъв, че серията спокойно може да се сравнява с Call of Duty.
Миналия месец посетих гейм събитие у нас, на което един пичага от Ubisoft Sofia ни препоръча да прочетем една статия, наричаща се “Where is the toilet”. Тя касаеше левъл дизайна и по-конкретно това, че ако един разработчик иска геймърите да се потопят във виртуалния свят трябва задълбочено да изследват локациите, които представят в играта. До такъв детайл, че когато обиколим дадена стая и погледнем за тоалетната – да намерим такава. Дори и да не е задължително да я ползваме в Duke Nukem стил.
Започвам ревюто с този екстра нестандартен увод по една причина – сега, когато дойде времето да пиша статията за Far Cry 5 се замислих, че почти в никой момент не усещах, че действието от заглавието се развива в реален свят. Абсолютно нищо, което видите не изглежда нито логично, нито автентично. Чисто визуално пейзажите в последния Far Cry са страхотни. Тук не може да се спори. Но въпреки това… светът е толкова фригиден.
Толкова обичаен и Ubisoft-ски. И толкова пъти сме виждали точно това, идентично. Все същите пет неща на кръст за правене. Все същото развитие на кампанията. Все същото глупаво AI… и тъй нататък, и тъй нататък. Да, може би вината си е моя. Че играя всички игри на Ubisoft. Far Cry 3, Far Cry 4, Far Cry Primal, Ghost Recon: Wildlands, Watch Dogs, Watch Dogs 2… толкова много неща в тях се преплитат, че в един момент човек съвсем забравя коя механика къде беше представена.
Но важното е друго – Far Cry 5 не успя да ме изненада с нищо. Играта е точно това, което очаквах – един копи и пейст с нулеви иновации, след който мога спокойно да кажа, че Far Cry не е по-различен от Call of Duty в момента. Има някакъв рескин между изданията, някое може да се развива в миналото, друго в настоящето, но няма никакво значение – гръбнакът е един и същи…
Както и да е – вероятно ще има достатъчно какво да кажа относно геймплея на Far Cry 5. Поради която причина мисля да стартирам с историята.
Тя ни пренася в щата Монтана, САЩ – една типична селска американска локация, в която всеки жител на измислената провинция Хоуп има солиден арсенал оръжия в гаража си, задължителен пикап, силна вяра в републиканската партия и здрава набожност. Какво по-подходящо място за оформяне на религиозен култ, нали?
