Именно поради тази причина или по-скоро изброените по-горе причини е важно заедно с детето и вие, скъпи родители

да ,,тръгнете“ на детска градина!

Не в прекия, а в преносния смисъл, разбира се!

Ако детето е посещавало ясла, то и прехода няма да е толкова болезнен – и за детето, и за родителите.

За непосещавалото, идващо от къщи дете адаптацията ще е по-трудна, но с общи усилия и взаимно доверие ще я направим лека и не толкова стресираща!

Ето някои препоръки и съвети за осъществяване на плавен преход от дома към детското заведение:

ПСИХОЛОГИЧЕСКА ГОТОВНОСТ

на детето за тръгване на детска градина

Готово ли е детето ни да се отдели от вас? Укрепнало ли е не само физически, но и емоционално?

Малко ли е едно дете на три години, за да се води смислен разговор с него?

Не, разбира се!

Разговаряйте с детето!

Говорете за промените, които му предстоят. Там, в детската ще има много други деца на неговата възраст, с които ще разговаря, ще си играе, пее, танцува, ще се хранят заедно, ще спят в една голяма спалня всички деца…

Сутрин мама или татко ще го завеждат, ще го оставят там и като си свършат работа при първа възможност бързо ще отидат да го вземат. И тогава ще си говорят много, много, как е минал денят, какво е правило детето, ще ходят на разходки…ще се гушкат силно, силно…

Памперса?!?

В детската градина място за него няма. Става дума за първа група, не за ясла. Не че не се случва, но това са единични случаи. Махането на памперса е още една крачка към порастването на вашето дете, което от своя страна влияе на самочувствието на детето ви сред неговите връстници. Вие решавайте…

Самообслужване!

Обличане, събличане, обуване, хранене…

Всички бързаме и нямаме търпение, понякога и нерви, и в стремежа си по-бързо да се оправим, за да не губим време все помагаме и понякога пропускаме точно онзи момент, когато детето започне да казва: Аз сам…Аз сама…

Нека дадем възможност на детето да се справя само!

Дрехите

Трябва да са удобни и практични!

В стремежа си детето ви да изглежда като кукла, ще му е затруднено дори отиването до тоалетна. Гащеризони, блузи с широки ръкави, презрамки, тесни дънки и тиранти, къси, смъкващи се чорапогащници…

В раницата на детето трябва да има един пълен комплект дрехи за смяна, необходими, ако се намокри, изцапа.

Хранене

Би трябвало до тръгването на детска детето отдавна да е хванало лъжицата и да се храни само! Храненето също е момент от израстването на детето. Понякога в стремежа си детето да не остане гладно сме склонни ние да вземем лъжицата вместо него. Понякога също така и ние, като родители, имаме нужда от голямо търпение, а то не всеки път е „под ръка“…

Каквото и да може да направи детето само преди тръгването му на детска градина, гарантира неговата независимост, самостоятелност, а те пък влияят на самочувствието на малкия човек.

А това е важно за детето и още как!

Не че няма да му се помогне, не мислете в тази посока, но моментът на

„Аз мога сам“ е много важен за децата!

Обувките

Има обувки за разходка, за игра, за „официални“ случаи…

Дали обувките да бъдат с лепенки?

Да, препоръчваме го, защото децата се справят сами с тях и отново стигаме до момента за тяхната независимост при самообслужването. Предварителната помощ на всеки родител се изразвява в това, да е преценил кои дрехи и обувки няма да затруднят детето му, така че то да се почувства и голямо, и полезно за самото себе си.

Играчките

И за тях може да се говори много, и все няма да е достатъчно…Какви играчки за коя възраст са подходящи? Какви играчки може да носи детето в детската градина?

Ако трябва да отговорим с една дума – подходящи…Но кои играчки са подходящи? Тези, които не застрашават децата!

А има ли опасни играчки? Да, има.

За първа група малките, остри, с ръбове, плюшени са забранени!

Първата родителска среща

Ако имате въпроси – задайте ги!

Ако нещо не сте разбрали, ако нещо ви притеснява – споделете го!

Ако ние трябва да знаем каквото и да било за вашите деца – кажете го!

Ако родителите са настроени позитивно, ако и разговорите, които водят с децата за детската градина са позитивни,

то и самото дете по-бързо ще се адаптира към детската градина.

ЕМОЦИОНАЛНА ГОТОВНОСТ на детето

Някои деца така и не свикват с детската градина до подготвителна група. Различен характер, различен темперамент. Естествено, не трябва да се търси причина в детето. Има и деца бързо присподобими.

Би трябвало детския учител да успява да достигне до всяко дете!

Първи ден в детската градина

Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.

Кой тръгва с по-свито сърце за детската – мама, татко или детето???

Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед.

Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и…най-после…Време е да отидете и да си приберете детето от „онова непознато и за вас място“…

Как ли е милото?

Какво е правило цял ден без мама?

… Какви ли не мисли ще ви минат през главата.

Е, най-после е в прегръдките ви.

Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на „всичко“, гонени от гузна съвест, че сте „оставили“ детето си в градина?

Вие решавате…Но не мислим, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи…

Втори ден…Трети…И колелото се завърта…

Разговори с детето

Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Какво яде? Спа ли? Пи ли вода?Караха ли ти се?

Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бихме предложили един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.

Може би въпроси като:

Похвалиха ли те днес в детската?

Играхте ли си с децата?

Гладен/гладна ли си?

Хареса ли ти яденето?

Запозна ли се с нови приятели?

С кои деца седя на една маса?

С кого си игра?

А храната вкусна ли беше? – да ви дадат повече „достоверна“ информация.

Винаги може да се намери и някое „бъбриво врабченце“, което нещо да ви е пошушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.

Нали знаете, че на Мечо всичко се казва…

Лъжите на децата

В стремежа си да стане на тяхното, децата „не знаят“, че лъжат. Често се преплитат измислици с фантасмагории. А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: Пак ли не си ял? Тогава нищо няма да ти купя.

Идва момент в който детето започва да казва: Аз всичко си изядох.

Често казва, че е било наказвано, само и само да си стои у дома.

Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца? Да, ще седне, но и госпожата сяда срещу него да си поговорят. Да разберат заедно къде е конфликта.Да почувства детето, че възрастния го е грижа и иска да му помогне.

Или усеща се напрежение между две деца. Практиката си казва думата и в очакване да се доказва кой е по-силен от двамата, най-често им се предлага да седнат на столчета, на маса, на килим – където желаят и да се разберат кой прав, кой крив в цялата тази история и защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Могат да ни изумят, като кажат:

И двамата не бяхме прави!

Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи играчката се взема и закачливо се казва:

След като тази играчка „не е слушала“ и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас!

Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така…

Изрази, като „наказан“, „наказана“, „наказание“ не трябва да се използват, но децата идват в първа група, знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери, загриженост!

Природата ни е направила така, че да минаваме плавно, да тренираме уменията си. Детето не се ражда научено да ходи, например. То прави опити, изправя се, заяква и се пуска, когато е стабилно, а пък се изисква от него да е самостоятелно от раз. Не може да се получи без болка!

Всяко ненавременно нещо и всяка рязка промяна провокира страх и травма.

Какво тогава трябва да направите като родители вкъщи, преди заветния първи ден в детската градина?

Кои са успешните модели, чрез които да научите детето на самостоятелност?

Представете си средата в детската градина, дайте си ясна сметка какви умения са му нужни, за да се чувства добре на новото място.

Не си казвайте:

„Те в градината ще го научат, аз не мога“;

„То вкъщи си спи с нас, а там ще свикне само в легло…“;

„Вкъщи аз го храня, но там ще се научи само…“

Когато детето учи новите неща в сигурна среда, сред най-близките си, е по-леко.

Така новата среда няма да е стресираща толкова, ако е подготвено!

За да бъде щастливо детето в детската градина, то трябва да бъде щастливо и вкъщи – да получава много любов, подкрепа, внимание и разбиране от своите родители.

Последно, но не и на последно място – Уважение!

Уважавайте себе си, уважавайте детето, уважавайте персонала!

Ние искаме да работим С вас, a не – ЗА вас!

Да се подкрепяме, разбираме и чрез общи усилия да създадем най-добрата и сигурна среда за децата!

С пожелание ,,ПЛАЧ – ДА НЯМА!“

Тръгвам на детска градина

Чуйте всички, таз година

вече тръгвам на градина.

Мама даде ми задача,

обещах й да не плача

и да слушам много там.

Вътре ще остана сам,

но съвсем не е така,

там е пълно със деца.

Най-приятно е да знам,

че приятели ще имам там.

Много бързо, знам ще свикна,

щом посрещат ме с усмивка!