ВЕЛИКДЕН

В УЧИЛИЩЕ „ВЪЗРАЖДАНЕ“

ПЪРВА ПРОЛЕТ !!!

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

…….

НА УЧИЛИЩЕ С УСМИВКА

В ОЧАКВАНЕ НА ДЯДО КОЛЕДА

…………..

Българските народни будители

1 ноември –
Ден на народните будители

Първи ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало.

Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.

 Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г.

През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на

1 ноември за Ден на българските народни будители.

През есента на 1945 г. той е премахнат от празничния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено

Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля.

Още през X век епископ Константин пише:

“ Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души”

В далечни манастири бледи монаси при светлината на вощеницата нижат букви за чест и слава   на българския род

• Климент Охридски    
• Наум
• Йоан Екзарх
• Черноризец Храбър
• Епископ Константин
• Цар Симеон Велики

 За будители днес смятаме видни личности като сина на хан Омуртаг – Енравота – Воин /застъпник на християнството/ от епохата на   ранното средновековие или владетели като княз княз Борис І – Покръстителя на българския народ и духовни водачи като Патриарх Евтимий Търновски.

Цял низ от светли имена – чисти и сияйни – издигат българското самосъзнание и превръщат България в държава на духа.

Затова нека заедно прочетем каменния надпис от времето на хан Омуртаг “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по– късно помнят!”

Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно.

Нека помним!

Как да премахнете тази реклама?