И НЕКА ВСЕКИ ДЕН ДА Е ЛЮБОВ !!!
……………………
В ОЧАКВАНЕ НА ДЯДО КОЛЕДА
……………………………….
НИКУЛДЕН
и
най-малките
Драматизация на приказка
„КОСЕ БОСЕ“
ДЕН НА
ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО
в Българско училище „ВЪЗРАЖДАНЕ“
ЕСЕННО ВЪЛШЕБСТВО
…………………………
Обичам есента
Асен Босев
На света, на света
най-обичам есента.
Тя ни кани с плодове
тя на гроздобер зове.
Чак до дните й последни
капят, капят круши медни.
Тя за нас в листата тули
зрели ябълки и дюли,
праскови и сини сливи
златни царевици в ниви …
В пъстротата, в пъстротата
хубавее есента
на софрата й богата
сочни плодове ядем
и растем, растем …
С плодовете й обилни
ставаме юнаци силни!
…….
В Е Л И К Д Е Н
В УЧИЛИЩЕ „ВЪЗРАЖДАНЕ“
В Е Л И К Д Е Н
НАБЛИЖАВА И ДЕЦАТА ОТ ПОДГОТВИТЕЛНАТА ГРУПА СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПРАЗНИКА
Елите слънцето огряс усмивката си кротка
и Ежко в старата гора
излезе на разходка.Трвица тук, иглика там –
в това приятно време
не иска Ежко да е сам,
другарче ще си вземе!Две катерички – скок-подскок –
съгледа той на клон висок.Елате на разходка, мили!
Чудесно слънце свети.
Защо в клонака сте се скрили?Днес, Ежко, сме заети.
Виж как се работи юнашки –
хралупите метем с опашки!Метете! – Ежко Бежко рече. –
Ще ида да повикам Мечо.Но Мечо спал бе цяла зима
и Ежко го завари
да тупа с дрянов клон килима
и козяците стари.По клоните цвъртяха птички.
За Ежкова беда
те бяха весели, но всички
строяха си гнезда.Дори и Зайо дългоух
поседнал бе до трънка,
да кърпи своя сив кожух
с една иглица тънка.Погледна Ежко натъжен,
постла си меки листи,
па седна в пролетния ден
бодлите да си чисти…
…….скачат ръченица.
Сякаш пеперуди
в снежната горица.
с весели очички,
Зайо студ не сеща
в топли ръкавички.
в бялото кожухче,
скок-подскок – играе,
като малко пухче!
…………………..
СНЕЖЕН ЧОВЕК
Снежен човек ми намига,
чува се Коледен звън…
Снежинки красиви се реят,
децата играят навън…
Алена шапка се вее,
и шалче си има дори,
и с въгленчета малки
усмивчица грее, блести…
………………
МАГИЯТА НА КОЛЕДА
Дядо Коледа, къде се бавиш
в тази бяла зимна нощ?
Гледай да не ме забравиш
да не дойдеш с празен кош.
Мило птиче от елхата
разпери крилца, хвръкни,
доведи го със шейната
през поля и планини.
Грей по-силно ти, звездичке,
ярко, ярко заблести –
от високата елхичка
пътя му насочвай ти.
Дядо Коледа, къде се бавиш,
нищо, че си доста стар,
бързай да не ме забравиш,
книжка искам – хубав дар.
МАЛЧУГАНИТЕ ПОДГОТВЯТ КОЛЕДНИ ИЗНЕНАДИ
……………………..
Слънчо щом огрее
нашата колиба,
с мрежите на рамо
тръгваме за риба.
На брега ни чакат
лодчиците бели,
ние сме моряци
опитни и смели!
С часове се губим
по море открито,
песента ни прави
още по-честити!
Връщаме се вечер,
с първата звездица,
носим ний на мама
рибки за чорбица!
си висеше червено листо.
То чакаше буйния вятър
да дойде със своя театър,
с артисти – засмени вихрушки
и волни листа – все пъструшки.
И дълго листото не чака.
Пристигна с летене листака
сред вихрени танци понесен
и вятърна есенна песен.
От клона листото се пусна
и в танца вълшебен се впусна,
защото само си поиска
да стане свободна артистка.
В небето балет да играе,
там фигури чудни да вае.
Под слънчеви нежни милувки
да свети без грим и преструвки.
Унесено в танца небесен
самичко остана, без песен,
че вятърът духна листака
нагоре… надолу… нататък…
Изгуби се май че листото!
Потърси – къде е дървото? –
да кацне на своето клонче
като закачено балонче.
Но все непознати дървета
видя, че стърчат към небето
с безлистни, оголени клони.
Листото сълзичка отрони.
Приседна – добро, уморено –
до корена. Тъжно-червено.
И чу как шептят семената
разпръснати върху земята,
със шума дебела покрити,
на топличко хубаво скрити.
– Студено е! – някой проплака.
Погледна листенцето в мрака
и семенце голичко зърна.
Тогава с любов го прегърна.
Със себе си то го загърна
и светлата радост се върна!
Тъй спаха съвсем непробудно
до края на зимата трудна,
когато дойде пролет чудна –
усмихната и ранобудна.
ЕСЕН
Вятър сърдито свири в гората.
Бавно,безшумно капят листата.
В голи клонища дремят гнездата.
Есен е вече,капят листата.
Пусто и тъжно е вред на земята .
Есен е вече ,капят листата.
………………………………………………………………
ЕСЕННА ГОРА
ЕСЕННА МАГИЯ
Кротко над лозята сякаш от къдели
вятърко премята паяжинки бели.
С кошнички по друма нии вървим със батко
в къдравата шума зрее грозде сладко.
Ей и дядо крачи вика от далече-
„Хайде помагачи ,време му е вече.“
…………………………………………
ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН
СВЪРШИ ВЕСЕЛОТО ЛЯТО,ЕСЕН СЕ ЗАДАВА ПАК,
И ЗВЪНЧЕ УЧИЛИЩНО ВИ СБИРА
ВЪВ ВАШИЯ ПРЕКРАСЕН КЛАС!
ВСЕКИ НЕЩО ЩЕ РАЗКАЖЕ ,
КОЙ КАКВО Е ПРЕЖИВЯЛ,
С ДУМИЧКИ ЩЕ ОБРИСУВА ДАЖЕ
СПОМЕНИ БЕЗБРОЙ ВИДЯЛ.
…………………………………………
Децата от подготвителната група изненадаха своите родители и всички гости с приказна драматизация на приказката Дядовата ръкавичка под звуците на класическа музика.
Получиха и своите свиделства.
ДОВИЖДАНЕ ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА,
ЗДРАВЕЙ ПЪРВИ КЛАС!!!
……………………………………………………………………………………………………….
ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!!!
Днес децата от училище „Възраждане“ отпразнуваха заедно Великден,като боядисаха яйчица и хапнаха козунаци
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!!!
……………………………………………………………………………………………………….
ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ !
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК МИЛА МАМО!!!
АЗ ОБИЧАМ МАМА,С ОБИЧ НАЙ-ГОЛЯМА.
ТЯ МЕ Е РОДИЛА,ТЯ МЕ Е КЪРМИЛА.
НА СВЕТА ЕДНИЧКА,ТЯ Е НАЙ-ДОБРИЧКА.
ЗА НЕЖНАТА ЗАКРИЛА,ЗА ТОПЛИЯ ТИ ГЛАС,
ЗА ВСИЧКО МАЙКО МИЛА,БЛАГОДАРЯ ТИ АЗ!
…………………………………………………………………………..
МАРТЕНИЧКА
ТАЗИ ПЪСТРА МАРТЕНИЧКА
МАРТА МИ Я ВЪРЗА
ДА СЪМ КАТО ЛЯСТОВИЧКА
ПЪРГАВА И БЪРЗА.
КАКТО ТЯ Е ОТ КОПРИНА
БЯЛА И ЧЕРВЕНА,
ДА СЪМ ЦЯЛАТА ГОДИНА
ВЕСЕЛА,ЗАСМЯНА.
……………………………………………………………………………………………………….
Знамето ни е трицветно
Знамето ни е трицветно,
мило, хубаво, приветно.
Ний държиме го с ръчички
и обичаме го всички.
Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла /2
и обичаме го всички. /2
Цветовете му са мили,
бял – снежинки лекокрили.
Цвят зелен е на тревата,
а червен е на зората.
Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла /2
а червен е на зората. /2
Ла, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла /2
а червен е на зората. /2
