Аз съм всемогъща.
Не съм аз създадена от боговете,
но като бог ще си умра,
защото ти живот ми вдъхна
всеобхватен.
В тревата ниско да лежа,
по клоните високи да вися,
в коси от слънце сплетена,
с фаланги дълги Космос да обвивам.
О, сърцето бие, бие!
Тленна бях, но вече се топя;
в пяна морска се превръщам,
по улици се плискам и рева
докато всичко погреба.
Навсякъде била съм,
в сърцето ти дори,
ала душа си нямам.
И да стъпя по далеч – уви,
                     не бих могла без теб!

Как да премахнете тази реклама?