Наскоро беше 8-ми март. Като ден на майката е редно да кажем някоя и друга дума. Но аз не обичам клишираните истории, а ще ви разкажа на кратко за е една интересна майка. (те всички са еднакво важни, разбира се)
Алегория на Венера и Времето
Джиовани Батиста Тиопело, 1696 – 1770
Алегория с Венера и Времето
Не мога да кажа, че тази картина на Джиовани Тиопело ме е оставила без думи. Това което ме накара да се спра в нейната зала бяха хората, които тя привличаше около себе си. При първото влизане не може да не я забележиш. В малкото пространство, наполовина заето от широка пейка, творбата беше най-внушителният обект и заемаше половината стена.
На пръв поглед само странната ѝ форма я отличава от останалите картини и те кара да се питаш на кого би било нужно такова произведение. Меките пастелни цветове и облачетата далеч я разграничават от тежките и въздействащи картини на Барока. Нейната мекота и облачност я правят незабележима и хората я подминават по пътя към Слънчогледите на Ван Гог, но който се спре пред нея и отдели от времето си, за да я разгледа, може би ще види в нея някаква магия, трудно забележима от пръв поглед.Всеки един детайл има значение – от пясъчния часовник на колана на Времето до трите , носещи се в облаците. Те оформят една композиция, която не просто се развива в пространството, а и във времето. Плавно се пренасяме от миналото в дъното на картината до бъдещето на върха, докато основното действие, настоящето се развива в центъра.
Вие не забелязвате всичко това? Спокойно! Други успяват. И макар че посетителите с опиянението, с което наблюдаваха картината, не ми предадоха тяхното възхищение, те ми помогнаха да оценя изкуството. Не в неговите краски, сложни техника и орнаменти. А във въздействието, което то има върху хората, неповторимите емоции, които им предава.
Да живее изкуството.
