Аз съм всемогъща.
Не съм аз създадена от боговете,
но като бог ще си умра,
защото ти живот ми вдъхна
всеобхватен.
В тревата ниско да лежа,
по клоните високи да вися,
в коси от слънце сплетена,
с фаланги дълги Космос да обвивам.
О, сърцето бие, бие!
Тленна бях, но вече се топя;
в пяна морска се превръщам,
по улици се плискам и рева
докато всичко погреба.
Навсякъде била съм,
в сърцето ти дори,
ала душа си нямам.
И да стъпя по далеч – уви,
                     не бих могла без теб!

Здравейте,

Отново съм аз, отегчена, но задължена.

Днес ще ви говоря за нещо, което е придружавало моето детство и все още се е запазило в съзнанието ми. Не съм нито от Париж, нито съм виждала Айфеловата кула през прозореца ми. Но израснала в къщата ни в Берковица, често съм свикнала да виждам пейзажи подобни на тези на Френските Алпи(и то без пари).

Има още →

Наскоро беше 8-ми март. Като ден на майката е редно да кажем някоя и друга дума. Но аз не обичам клишираните истории, а ще ви разкажа на кратко за е една интересна майка. (те всички са еднакво важни, разбира се)

Алегория на Венера и Времето

Джиовани Батиста Тиопело, 1696 – 1770
Алегория с Венера и Времето

Не мога да кажа, че тази картина на Джиовани Тиопело ме е оставила без думи. Това което ме накара да се спра в нейната зала бяха хората, които тя привличаше около себе си. При първото влизане не може да не я забележиш. В малкото пространство, наполовина заето от широка пейка, творбата беше най-внушителният обект и заемаше половината стена.

На пръв поглед само странната ѝ форма я отличава от останалите картини и те кара да се питаш на кого би било нужно такова произведение. Меките пастелни цветове и облачетата далеч я разграничават от тежките и въздействащи картини на Барока. Нейната мекота и облачност я правят незабележима и хората я подминават по пътя към Слънчогледите на Ван Гог, но който се спре пред нея и отдели от времето си, за да я разгледа, може би ще види в нея някаква магия, трудно забележима от пръв поглед. Има още →

Моята програма

Има още →

Имате ли желание за празнуване?

Днес е първи март – празник като всички останали и като никой друг. Денят, в който сме себе си, българи (колкото и пословично да звучи)

И въпреки че лютата баба Марта е сърдита, снегът и студът не бива да ни пречат. Те притискат земята в студена прегръдка и ни карат да се чувстваме уютно дори когато сме навън.

На първи март сме у дома! Честит празник!

☃ ☃ ☃