Магнитните сили определят протичането на огромен кръг природни явления от микросвета на вътрешно атомните частици до мега света на огромните небесни тела. Човешкият живот протича оплетен в хаотичната паяжина на какви ли ме магнитни полета. Нека разлистим един от древните летописи, съдържащи първите известни на света сведения за магнита, записани през 1100 г.пр.н.е.
“Вървят керваните по безкрайните пясъци на пустинята Гоби. Надясно и наляво-унили жълти могили. Слънцето е скрито зад жълтата палета от прах. Далечен е пътят от императорските пагоди на бреговете на Янцзе до минаретата на кушанските царства. Трудно би било на керванджиите, ако сред кервана не беше бялата камила. Бялата камила с нейния безценен товар. Безценен, макар да не бе от злато, бисери или слонова кост. Защитен между гърбиците на бялата камила, през пустинята пътуваше глинен съд, в който върху тапа плаваше във вода продълговат къс намагнитено желязо. Краищата на съда бяха боядисани в четири цвята. Червения означаваше юг, черният север, зеленият-изток, а белият-запад. Глинения съд с железния къс в него беше примитивен компас, показващ на керванджиите пътя през безкрайните пясъци. В същите старинни летописи се споменава и за друго оформление на компаса-човешка фигура с протегната ръка, показваща винаги посоката юг”.
Други летописи по онова време (300-400 г.пр.н.е.) пък свидетелствуват, че компасът е бил използван и на корабите. Малко “по-млади” са сведенията за магнита, срещащи се в съчиненията на учените от древна Европа-Питагор, Аристотел, Хипократ, Платон, Епикур и Лукреций, живеели през годините от ІV до І век пр.н.е. Необичайно обемиста литература, посветена на магнита и достигнала до нас, показва, че той се е ползвал с широка популярност както сред учените, така и сред обществото. Според Платон названието “магнит” е дадено от Еврипид, който в своите думи така е наричал “каманите на Магнезия”. В гръцката област Магнезия и до днес се срещат отломки, които привличат железни предмети. В историята на магнита не липсват и любопитни случаи със самозвани изобретатели.
В Неапол например съществува паметник на Флавио Джойя “изобретателят на компаса”, с чието име е свързана красива легенда. Флавио Джойя – златар и инкрустатор живял в края на XІV в., трябвало да получи ръката на любимото момиче, при условие че се научи да гребе по права линия нощем или в мъгла. А това е невъзможно и днес дори за най-опитните рибари. Сръчният и находчив момък обаче не се отчаял. Той отдавна бил забелязал, че железните късчета, използвани от инкрустацията, понякога прилепват едно към друго. Такова късче, поставено върху дървена подложка в съд с вода винаги се ориентират по точно определен начин. Така с помощта на магнита Джойя се преборил с тъмнината и мъглата и извел лодката на точно определеното място. След месец той получил ръката на любимото момиче, а рибарите и моряците-изобретения от него компас.
