Колоориентирането се провежда обикновено на равнинни терени (паркове, равнинни гори и т.н.), но понякога и на планински терен. Предпочитат се равнинните терени с цел денивелацията да е по-малка за сметка на ориентирането и правилните варианти.
При колоориентирането могат да се използват превозни средства, които нямат двигател или моторно задвижване и които се задвижват само и единствено чрез верига, която се движи посредством кръговидно движение на краката (въртене на педали). В това число влизат колелетата (от нормално колело за разходка до професионално колело за офроуд). За такъв вид състезания не се препоръчват шосейни колелета (бегачи), защото те не са направени за такъв вид терени и има голяма вероятност да бъдат трайно повредени.
На състезателите е позволено да имат със себе си раница/чанта и т.н., в която да носят вода, помпа и инструменти, които да им помогнат в случай на падане или повреждане на колелото. Също така е разрешено да се изготвя предварително поставка за карта (планшет), която се закрепя подвижно на колелото, така че картата да може да се завърта спрямо посоката, за да е удобна за четене от състезателите. Особеност е, че при всички състезания е задължително теренът да има развита пътна мрежа (да има от трудно проходими до големи пътища). Понякога на състезателите се позволява придвижването да се извършва не само по пътищата, но и през гората, но това носи своя риск – спукана гума може да те извади от състезанието или да те забави.