• 1896 – I летни олимпийски игри в Атина
• 1900 – II летни олимпийски игри в Париж
• 1904 – III летни олимпийски игри в Сейнт Луис
• 1908 – IV летни олимпийски игри в Лондон
• 1912 – V летни олимпийски игри в Стокхолм
• 1916 – Поради Първата световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1920 – VII летни олимпийски игри в Антверпен
• 1924 – VIII летни олимпийски игри в Париж
• 1928 – IX летни олимпийски игри в Амстердам
• 1932 – X летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 1936 – XI летни олимпийски игри в Берлин
• 1940 – Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1944 – Поради Втората световна война олимпийски игри не се провеждат.
• 1948 – XIV летни олимпийски игри в Лондон
• 1952 – XV летни олимпийски игри в Хелзинки
• 1956 – XVI летни олимпийски игри в Мелбърн
• 1960 – XVII летни олимпийски игри в Рим
• 1964 – XVIII летни олимпийски игри в Токио
• 1968 – XIX летни олимпийски игри в Мексико
• 1972 – XX летни олимпийски игри в Мюнхен
• 1976 – XXI летни олимпийски игри в Монреал
• 1980 – XXII летни олимпийски игри в Москва
• 1984 – XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис
• 1988 – XXIV летни олимпийски игри в Сеул
• 1992 – XXV летни олимпийски игри в Барселона
• 1996 – XXVI летни олимпийски игри в Атланта
• 2000 – XXVII летни олимпийски игри в Сидни
• 2004 – XXVIII летни олимпийски игри в Атина
• 2008 – XXIX летни олимпийски игри в Пекин
• 2012 – XXX летни олимпийски игри в Лондон
• 2016 – XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро

Запланувани са:

• 2020 – XXXII летни олимпийски игри в Токио

• Австрия
• Австралия
• България – вж. България на летните олимпийски игри 1896
• Франция
• Германия
• Великобритания
• Гърция
• Унгария
• САЩ
• Дания
• Италия
• Чили
• Швейцария
• Швеция

• Първи олимпийски шампион става американецът Брандън Конъли, който печели тройния скок с резултат 13.71 метра.
• Гъркът Спиридон Луис печели маратона.
• Американецът Томас Бърк печели състезанията на 100 метра и 400 метра гладко бягане. Времето, с което печели финала на 100 метра е 12.00 секунди.
• Французинът Пол Масон става най-успешния колоездач. Той печели спринта и състезанието на 10 000 метра.
• Фехтовачът Леонидас Пиргос става първият грък олимпийски шампион.
• Алфред Хайос печели 2 златни медала в плуването и става първият олимпийски шампион в плуването.
• Не е позволено на олимпиадата да участват жени. Гъркинята Стамата Ревити протестира против това решение, като преминава самостоятелно целия маратон, ден след като състезанието при мъжете е свършило.
• Турнирите по футбол и крикет са отменени поради липса на участници.

С поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати атлети. Аргумент в полза на допускането на професионални атлети е и подозрението, че атлетите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 1980-те години професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът-мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА. 

На Игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена. 

Спонсорите на олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.

През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в Игрите участват цветнокожи състезатели. 

В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г., Джим Торп, губи медалите си защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Ейвъри Бръндидж заявява „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за

Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например в Англия през XVIII век нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак това са малки състезания, носещи в най-добрия случай регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 1859 – 1888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос.

През 1766 г. в резултат на археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично-идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийският дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.

Древните олимпийски игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в провинцията Елида в Пелопонес в Древна Гърция. Те били най-прочутите и най-бляскавите. След като историкът Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по олимпиади след 776 г. пр.н.е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли и август. През класическата епоха траели пет дни. От 572 г. пр.н.е. елейците започнали да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението на Елис – града-организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите непосредствено преди започването им. През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от култа. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви.

Добре дошли в моят сайт. Това е първата ми публикация.