Ядрената енергетика е клон на енергетиката, обхващащ генерирането на електрическа и топлинна енергия от ядрени реактори. През 2012г 11% от електричеството в света е произведено в атомни електроцентрали.
Първите ядрени реактори са построени през 1940-те години. В началото на 1950-те този вид енергетика навлиза в разцвет заради икономическия и военно-технологичен подем след края на Втората световна война. До средата на 1980-те са построени стотици ядрени реактори в десетки държави по света, а към 2012 година десетки са в процес на изграждане. Най-големите производители на енергия от АЕЦ в световен мащаб са САЩ, Франция, Южна Корея, Великобритания, Русия, Канада и Китай. Някои държави планират изграждането на нови мощности, докато други големи производители планират закриване на мощности, а някои смятат да закрият всичките си АЕЦ като Германия (до 2022 г.) , Белгия (до 2025г) , Швейцария (до 2034г) . Други, по-малки производители също изграждат нови реактори – Финландия изгражда OLKILUOTO-3 от 2005г а Аржентина изгражда ATUCHA-2 от 1981 г.
Споровете около развитието ядрената енергетика са свързани главно с повишаващата се цена на АЕЦ, безопасността им и радиоактивните отпадъци. Дебатите за безопасността възникават след три значими аварии в атомни електрически централи (АЕЦ) — в Трий Майл Айлънд (САЩ) през 1979, в Чернобил (СССР) през 1986 и във Фукушима I (Япония) през 2011. Значителното радиоактивно замърсяване, съпътствало тези аварии, довежда до евакуации, повишаване заболеваемостта от рак и икономически проблеми заради изплащането на обезщетения и разчистване на замърсените райони. Поддръжниците на ядрената енергетика изтъкват липсата на отрицателно влияние върху климата, ниската консумация на гориво и високата производителност на процеса като основни предимства.
Бъдещето
Бъдещето на ядрената енергетика е обект от отдавна на много дълги спорове и дискусии.
Според World Nuclear Association – WNA, ядрената енергетика се развива силно — САЩ, Бразилия, Аржентина, Южна Корея, Китай, Индия, Русия, Канада, Пакистан, Франция и Финландия строят нови електроцентрали, а Великобритания, Южна Африка, Полша, Румъния, Турция и ОАЕ планират строителството на нови мощности.
| Произвеждат от реактори и строят нови АЕЦ Произвеждат от реактори и планират нови АЕЦ Нямат АЕЦ, строят нови Нямат АЕЦ, планират нови | Произвеждат от реактори, няма планове за нови или спиране Произвеждат от реактори, планира се спирането им Ядрената енергетика е забранена Нямат АЕЦ |
където се води строг контрол за всяка държава с ядрена дейност.
Строителството на реакторите във Франция закъснява и оскъпяването им достига вече до 3 пъти.
Във WNA виждат бъдещето по-оптимистично и от настоящето. На базата на разговори с експерти от различни страни те са разработили дългосрочна прогноза, в която се пронозира, че мощностите на АЕЦ в света от 367ГВ в най-лошия случай ще се удвоят през 2030г. до 602ГВ а в най-добрият ще достигнат до 1350ГВ.
Икономика
След аварията във Фукушима през 2011 г. ядрената енергетика в света е изправена пред сериозни финансови затруднения. Старите реактори в повечето случаи нямат проблем да продават електроенергията си на печалба. Себестойността на тока от реактори присъединявани през 1985 г. когато в света са присъединявани по 33 реактора на година (8-10 пъти повече от днес) се счита, че е под $30/МВч. Ядрените централи обикновено продават ток на борсите с дългосрочни договори за 10 и 20 години напред, при пазарни цени от $15-20 /МВч за нощен ток и $60-80/МВч за дневен. . У нас АЕЦ Козлодуй продава при износ ток на свободно договорена цена и на НЕК на регулирана цена 42.30лв/Мвч . Тази цена обаче не включва капиталовите разходи които за АЕЦ са около 60-70% , не включва закриването на блоковете и застраховката срещу голяма авария. Дори и при тези условия Козлодуй покрива загубите чрез износа си.
