Комети
Кометите се наблюдават като мъгливи петна, които се преместват по отношение на звездите върху небесната сфера. Големите комети, които често се виждат и с просто око, имат опашки. Ето защо хората ги наричат „опашати звезди“.
Кометите са тела, които обикалят около Слънцето по много сплеснати елипси. Техните периоди на обикаляне са от няколко години до десетки милиони години. За пръв път в началото на 18 век английският астроном Халей забелязал, че кометите се появяват периодично. Той предсказал следващото появяване през 1758 г на изследваната от него ярка комета с период 76 години. И наистина тя била забелязана през декември 1758 г. Тази комета, наричана сега Халеева, е била наблюдавана за последен път през 1910 г. Следващото ѝ появяване се очава през 1986 г.
На голямо разстояние от Слънцето кометите са невидими. При приближавнаето си към Слънцето от твърдата част се отделят газове, които светят. Така се образува светещо мъгляво петно (глава) с ярка централна част (ядро). С по-нататъшното приближаване се отделят все повече газове и може да се образува опашка, която обикновено има вид на конус. При по-нататъшното приближаване към Слънцето опашката бързо расте и понякога достига дължина до 108 километра. Кометните опашки, които са изтеглени в противоположна страна на Слънцето, са били изследвани от бележития руски астроном Ф. Бредихин. Той е установил, че от ядрото на кометата се изхвърлят малки частици, които под действието на сила на отблъскване се отдалечават от ядрото и Слънцето. Тази сила на отблъскване се дължи на налягането на слънчевите лъчи, открито от големия руски физик П. Лебедев (1866 – 1912 г.) и корпускулярните потоци.
