Сергей Корольов: геният, изстрелял Юрий Гагарин в космоса
Преди 50 години Юрий Гагарин става първият човек, излязъл в космоса. Зад него е стоял един истински, макар и невъзпят герой на триумфа на Съветския съюз – брилянтен учен, преживял Сталиновата чистка.
Робин Маккий
„Обзървър”
Един наистина неопетнен триумф на Съветската наука. На 12 април 1961 г., синът на един селски стопанин с чаровна усмивка се натъпква в тясната капсула и бива изстрелян в космоса на върха на ракета, висока колкото 20 етажен блок. Сто и осем минути по-късно, след като е направил обиколка на нашия свят, младият пилот се приземява с парашут обратно на планетата Земя. Така Юрий Гагарин става първото човешко същество, осъществило пътешествие в космоса.
Полетът на Восток 1 е решаващ момент за 20ти век и отваря перспективи за междупланетни пътувания на нашия вид. Той също така прави Гагарин звезда от международна величина, а неговата мисия е приветствана като ясно доказателство за превъзходството на комунистическите технологии. Двадесет и седем годишният космонавт става символ на Съветския съюз и обикаля целия свят. Обядва с Кралицата, целува го Джина Лолобриджида, прекарва отпуските си с привилегированите в Крим. Гагарин получава и повече от един милион писма от почитатели от целия свят, удивителен излив на глобално възхищение, имайки предвид, че е бил далеч от общоприетата представа за звезда. Той е нисък и доста слаб, но притежава усмивка, способна да „освети тъмнината на Студената война”, както казва един писател, и има вродена привлекателност, която го прави най-добрият посланник, който СССР някога е имал. Дори недостатците му изглеждат странно симпатични спрямо модерните звездни стандарти, доколкото най-лошият му момент е когато ранява главата си след скок от прозорец, за да избегне срещата с жена си, открила момиче в хотелската му стая.
За много руснаци Гагарин заема същото емоционално място като Джон Кенеди за американците или Принцеса Даяна за англичаните. Годишнината от неговият полет в космоса е повод да си припомнят някогашното могъщество на Съветската империя. Опустошена от война, погубила повече от 26 милиона души, СССР се научава, в рамките на едно поколение, да пуска сателити в орбита, да взима проби от Луната и накрая да изведе човек в космоса. Това е една необикновена демонстрация на мощта на съветския народ. Или поне така се твърдяло по онова време.
Всъщност полетът на Гагарин е всичко друго, но не и колективна работа. В годините след разпада на СССР става ясно, че неговата мисия е била силно индивидуалистично усилие, била е доминирана най-вече от един човек: Сергей Корольов, главният конструктор – фигура в сянка, чиято огромна роля в Съветското ракетно дело е разкрита едва след неговата смърт през 1966 г. Забележителната история на неговия гений, неговото оцеляване в Гулаг, трансформацията му в един от най-влиятелните мъже в Съветския съюз – и неговото взаимодействие с любимия му космонавт, неговото „орле” Юрий Гагарин, е истинската история зад този полет от 12 април 1961. Гагарин станал лицето на съветското космическо превъзходство, докато Корольов бил мозъкът. Двойката прави могъщ отбор, чийто успех носи слава на единия и огромна власт на другия. Никой от двамата обаче не живее достатъчно дълго, за да се наслади на придобивката си.
Мъжът, който щял да въведе света в космическата епоха, Сергей Павлович Корольов, се родил на 12 януари 1907 г. в Житомир, днешна Украйна. Също като Гагарин, той бил влюбен в летенето и аеронавтиката и учил в Москва при Андей Туполев, виден съветски самолетен конструктор. Туполев описва младият си студент като „човек с безгранична отдаденост на работата и идеите си”.
Корольов специализира като пилот и започва да конструира безмоторни самолети, към които добавя ракетни двигатели. През 1933 успешно изстрелва първата в СССР ракета с течно гориво. Просперира, защото работи много усилено и е лоялен на съветската система. Но това не било достатъчно. На 27 юни 1938 четирима агенти на тайните служби нахлуват в апатамента му и го арестуват като шпионин. Корольов е бит. Моли за чаша вода, а надзирателят строшава каната в лицето му. Накрая Корольов е принуден да се признае за виновен по обвиненията в държавна измяна и саботаж, за което е осъден на 10-годишен тежък труд в златната мина Колима, най-прочутият от всички затворнически лагери в Гулаг. Корольов никога не разбира причината, поради която е изпратен там.
Той успява да оцелее в Колима, но губи всичките си зъби, челюстта му е счупена и преживява сърдечен удар. Бил е, както казва биографът му Джеймс Харфорд, просто още един „забележителен пример за невероятната глупост и безчувствената жестокост на чистките на Йосиф Сталин”. Повече от пет милиона съветски мъже и жени са арестувани или разстреляни, пратени в затвори или в Гулаг по време на Голямата чистка, започнала през 30те.
След пет месеца Корольов е освободен от Колима – вероятно защото Туполев се е намесил – и прекарва следващите пет години в затвор в Москва, официално работейки върху самолетно и ракетно конструиране заедно с други инженери-затворници. Тогава, през 1945, е направен полоковник в Червената армия и е изпратен в Германия. Този забележителен обрат в съдбата му настъпва благодарение на една много проста причина: руснаците са пленили нацистки складове с компоненти за ракети V2 и искат да ги използват, за да разработят собствена бойна ракетна система. Експертизата на Корольов била идеална.
Главният конструктор – той никога не бил споменаван поименно в комюникетата заради официалното неодобрение на „култа към личността” – разработва първата междуконтинентална бойна ракета и изстрелва първият в света сателит, Спутник 1. Той изпраща в космоса първото куче, първият екип от двама космонавти, първата жена, направлява първата разходка в космоса, създава първият съветски шпионски сателит и комуникационен сателит, построява могъщи ракетни носители и полита с космически кораб към Луната, Венера и Марс – и всичко това с минимален бюджет. Постижението, което бележи Корольов (и Гагарин) със знака на величието, е изстрелването на първия човек в космоса.
На 25 май 1961, няколко седмици след полета на Гагарин, Кенеди произнася реч, убеждавайки Съединените Щати, че могат да успеят да изпратят човек на Луната и да го приберат обратно в рамките на десетилетието. Космическата надпревара е започнала.
Малко наблюдатели дават на Америка шансове за победа. Съветската програма изглежда непобедима с Гагарин и Карольов като нейно лице и мозък. Не било писано да стане така обаче. Корольов живеел живот на заем. Вече бил преживял един сърдечен удар и сега бавно бил надвиван от болестите, налегнали го вследствие преживяното в Гулаг.
На 5 януари 1966 Корольов е приет в болница за предполагаема рутинна операция. По време на операцията нещо се обърква и той повече не идва в съзнание. Почива няколко дни по-късно, на 59 годишна възраст. Тогава за първи път съветският народ разбира кой е главният конструктор. „Правда” излиза с некролог на две страници, организирано е държавно погребение. Хиляди руснаци се събират да изпратят изгорените му тленни му останки, пренесени през Червения площад към стената на Кремъл. Първото и последно възхвално слово за Корольов произнася Юрий Гагарин.
от вестник "Прелом"
