Трети март 1878 година!
На този ден над изстрадалата ни земя, напоявана столетия с кръвта на хиляди борци, изгря слънчевата ласка на свободата. На този ден човечеството поздрави непокорна България, въззела се от руините на жестокото робство.
Всяка година 3-ти март идва с първия полъх на ласкавата пролет, с тихия пролетен вятър, с чистата белота на малкото кокиче, със слънчевата радост в детските очи, с нежния трепет на лястовичите криле.
Пет века под звъна на веригите България носи черна рана. Пет века в хляба черен горчи сълзата на вдовицата, пролята вместо бучка сол в нощвите. Пет века „жените плачат, пищят децата“…, но нещо ново се заражда, „сладко и опасно“.
Всяка година 3-ти март идва с името на един българин, който се издигна над черното бесило и тръгна силен над ранената синева на българското небе през вековете към нас и към нашето време. Идва с песента на един юначен мъж, който посрещна с вдигнато чело куршума на Вола, а гласът му остана да звучи като камбана, разлюляла черните пластове на робството.
Идва с тропота на хвърковатата чета на Бенковски. Идва със спомена за Батак, загребал от родната пръст своята сила и станал на една легенда знак.
Всяка година 3-ти март идва с дълбоката ни признателност към доблестните северни воини, дошли да умрат заради България.
Руско-турската война сложи победоносен край на вековната борба на поробения ни народ. В тази борба народът ни прояви чудеса на храброст и героизъм, понесе неизброими страдания и с нейния връх – Априлското въстание заяви, че близо е времето вече – „Българинът не ще бъде роб, а свободен“
За всички поколения българи като чудна легенда ще останат да живеят бойните подвизи извършени по време на великия освободителен поход – от стръмния бряг на Дунав при Свищов, през долината на смъртта при Плевен, та чак до гордите канари на Шипка.
Шипка! Тук всичко е безсмъртие. И пръстта, и тревите, и въздухът…
На 3-ти март ние прелистваме страниците на Руско-турската война, крачим с прославените руски пълководци Гурко, Столетов, Тотлебен по суровите зимни пътища на Балкана. Пред нашия взор са опълченците,които отбиват на Орлово гнездо яростните атаки на многобройните противници, героите като Калитин, които с гърдите си защитават Самарското знаме в лютите боеве при Стара Загора.
До нас достига незаглъхналото ехо от величавите боеве, в които се изкова едно справедливо дело, започнато от легендарните хайдути и завършено от Раковски и Каравелов, Левски и Ботев.
На 3-ти март се свеждат знамената на българската бойна слава.Над стихналите площади прозвучават скъпите имена на Скобелев, Радецки, на 200-те хиляди руски войници и хилядите български опълченци “венчили Бьлгария с лаврови венци” и обагрили с кръвта си земята ни. И цял народ свежда глава в едноминутно мълчание като чува думите на поета: „Българио, за тебе те умряха„.
И всеки българин ще носи в сърцето си винаги скътания спомен за суровите войни и за своите деди, които ни дариха най-скъпото богатство – Свободата.
Да сме свободни в своята Родина, да слушаме как пее стария Балкан и винаги над нас да грее синьо и ясно небето на България!
