Джеръм Дейвид Селинджър – „Спасителят в ръжта“

  • „Там е цялата беда с вас простаците. Вие никога не искате да обсъждате нещата. По това винаги можеш да познаеш простака. Той никога не иска да обсъди разумно някой въпрос.“
  • „Ако момичето дойде на срещата, и при това е красиво, кой ти гледа дали е закъсняло.“
  • „Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта /…/. Ето това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Знам, че лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина искам да бъда.“
  • „Незрелият човек се познава по това, че иска да умре благородно за някое дело, докато зрелият човек се познава по това, че иска да живее скромно за това дело.“
  • XXIV глава
  • Холдън е в психиатрична клиника – „излива своята изповед откровение, надявайки се на изцеление.“
  • Романът е типичен пример на романа на инициацията, драматизиращ процеса на преминаване от невинност и неопитност към познание и мъдрост.
  • Открояват се 3 фази в сюжета: 1/отделянето на героя от обществото; 2/изпитания – за да изгради своя система от ценност; 3/реинтеграция на героя в обществото.
  • традиционно неопитния млад човек се придружава от „ментор“, който улеснява плавния преход по пътя на изпитанията, когато такава фигура липсва, героят е в беда;
  • последната глава на романа!
  • Холдън и Гетсби /“Великият Гетсби“ – героите са пленници на носталгията по миналото;

Решат Нури – „Чучулигата“

  • Жената в сряда; януарска майка /образи от приказките/ – измислени образи, чрез които се назовава „разрошена, разпусната, изглеждаща страшно жена“
  • Жената в сряда се сърдела и прибирала децата от домовете, когато дадена работа била извършвана в сряда.
  • „Разбира се, че е трудно за една болнава стара жена да се събужда, преди да си е отпочинала от предния ден, но не бива да се забравя колко по-трудно е да се събудиш с отпочинало тяло и жадуваща душа, терзана от тежки спомени.“
  • „Не си ли чувала /…/ за хора, поразени от куршум? Някои не разбират, че са поразени, продължават да тичат, мислят, че ще се спасят с бягство. Раната не боли, докато е топла /…/. Но започне ли да изстива…
  • „… всички безнадеждни болести  неизбежни нещастия имат само едно лекарство: търпение и покорство.“
  • „Когато човек има нещастието да обича някого, той му се подчинява като роб.“
  • „Колко прави са били тези, които нарекли живота мръсна дрипа!“
  • „… от другата страна беше морето, проснато като безкрайно отчаяние…“
  • „…ако погълнеш отровата наведнъж, или умираш, или се спасяваш./…/ Да съобщаваш едно нещастие малко по-малко, е все едно режеш човека с трион.“

Елиф Шафак – „Любов“

  • „Би ли хванал между пръстите си този камък… А сега го метни в течащата вода. Трудно ще забележиш да става нещо. Там, където камъкът е докоснал повърхността, ще се появи вълничка, ще се чуе плисък, заглушен от тътена на реката наоколо. Но толкоз.

Хвърли камъка в езеро. И не само ще видиш какво е предизвикал камъкът, но то ще бъде и по-трайно. Камъкът ще нагъне застиналата вода. Там, където е паднал, ще се появи кръг и в този кръг тутакси ще изникне втори, сетне трети. Не след дълго вълничките, вдигнати от падналия във водата камък, ще плъзнат нататък и ще се усетят по цялата огледална повърхност. Чак когато достигнат брега, ще спрат и ще изчезнат.

Ако камъкът падне в река, тя ще го посрещне като поредното нещо, което внася смут във вече бурното й течение. Нищо необичайно. Нищо, което да не се поддава на укротяване.

Ако камъкът обаче падне в езеро, то вече никога няма да бъде същото.“

  • „… светът не е известен като място, където тържествува правдата, нали така?“
  • „Намери си добра жена и се задоми. Сдобий се с деца. Това ще ти помогне да стъпиш здраво на земята. Какъв е смисълът да се скиташ по широкия свят, при положение че навсякъде е същата мъка? Повярвай ми. Там няма нищо ново. При мен отсядат хора от най-далечни кътчета на земята. Пийнат една-две чаши и от всички тях чувам само едно. Хората са еднакви навсякъде. Същата храна, същата вода, същите глупости.“
  • „Както виждаме Бога, така виждаме и себе си — едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.“