Рилският манастир
Това е най-големият духовен център в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Манастирът е ставропигиален или което означава че е подчинен не на местния владика, а на Патриаршията. В България има още само два такива – Троянски манастир и Бачковски манастир.
Намира се в северозападните части на Рила планина, на 117 км от София, на 1147 м надморска височина. Традиционно се смята, че е основан от Св. Иван Рилски по времето на цар Петър I (927-968). В действителност той е водел отшелнически живот в пещерата не далеч от мястото на манастира, а изграждането на самият комплекс е започнато от негови ученици, които го посещавали в планината, търсейки просвещение в неговото учение. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името „Хрельова кула“. На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества. 
Главната църква на манастира „Рождество Богородично“ е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи. Иконостасът е най-големият в България и единствен позлатен. 
Унищожен в началото на 19-ти век, комплекса е възстановен в периода 1834-1862 г. Манастирът е емблематичен паметник на Българското Възраждане и символизира съзнателна славянска културна идентичност запазена през многовековната окупация. От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а 1983 година ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение.
