Борбата е един от най-древните спортове, които се практикуват и в съвремието. Данни за борбата се появяват в книгата от Стария завет „Дженезис“ и в древношумерския епос за Гилгамеш. В откъс от „Дженезис“, патриарх Яков се бори с представител на Господ – ангел, след което името на Яков e сменено на Израел (борещ се с Господ). В Махабхарата – един от най-известните индийски епоси също има сведения за практикуването на борба – описва се подобие на съвременния свободен стил между двама от героите в епоса.Първите документирани доказателства за практикуване на борба в регион различен от Средния изток са от 2300 г. пр.н.е – изографисани върху гробницата на древноегипетския философ Пахотеп картини, показват двама души в ситуации наподобяващи съвременния класически стил. Картини от Новото Египетско царство изобразяват борба между египетски и нумибийски борци.
Борбата, практикувана от древните гърци в периода 1100-146 г. пр.н.е. е най-близка до съвременната борба (класически стил). Древните гърци включват борбата като дисциплина в първата древна олимпиада през 1100 г. пр.н.е. При спортни двубои, точки са се давали на този, който хвърли опонента си по гръб.
Борбата се е използвала и като бойно изкуство за самоотбрана. Двамата най-известни древногръцки борци са две от най-митологизираните личности – Херкулес и Тезей.
След като Римската империя завладява Гърция, гръцката борба започва да се практикува от римляните и се преименува на римска борба. В съвремието е известна като Гръко-римска или класическа борба.
В средновековието борбата продължава своето развитие предимно във Великобритания, където ирландците и шотландците практикуват стил на преборване с хващане през кръста и за краката и прехвърляне през глава на опонента, което е първообраза на свободния стил в борбата.
Съвременната история на борбата започва през 1896 г., когато в първите съвременни Олимпийски игри като дисциплина е включена Гръцко-римската борба (класически стил). През 1904 г. на Олимпиадата в Сейнт Луис се включва и другият разпространен стил на борба – свободния. От тогава до наши дни двата стила – класически и свободен са неизменна част от олимпийската програма. През 1921 година със създаването на Международната федерация по борба се отделя аматьорската борба от професионалната, която става по-известна с наименованието – кеч.
Съществуват няколко разновидности на борбата в днешно време – класически, свободен, граплинг, плажна борба и самбо.
Класическият стил на борбата е международен и олимпийски спорт. При тази разновидност е забранено да се хваща противника под кръста и да се използват краката за повалянето му.
Свободният стил също е международен и олимпийски спорт. При него е позволено да се хваща опонента в зоните под кръста, както и да се използват краката за повалянето му. Този стил произхожда от Великобритания и е дисциплината, в която се съревновават и жените от Олимпиадата в Атина през 2004 година.
