Моят най-често използван и ефективен образователен модел.
“Това, което чувам-забравям.
Това, което виждам-запомням.
Това, което правя-разбирам.”
Китайска поговорка
Опирайки се на китайската поговорка, аз мога да заявя, че в условията на съвременния свят образованието, обучението и възпитанието имат задача да развиват потенциала на всеки ученик в различните сфери на човешката дейност. Това налага учителят в своята работа внимателно да изследва взаимодействията между отделните компоненти на образователния процес: образователни цели, учебно съдържание, методи на обучение, дидактически средства, да анализира и оценява постиженията на учениците, да има куража понякога да излиза извън определените във формалното образование приоритети и стандарти, да разкрива и поощрява за изява и много други способности на учениците.
Особеностите на съвременния свят с още по- голяма сила бележат професионалното обучение, чиято цел е да създава специалисти, отговарящи на изискванията на пазара на труда. Това поставя по-големи предизвикателства и пред учителите в тези училища, защото тук вече възниква въпроса за професионалната пригодност. „Съвкупност от наличните знания, умения, способности на отделния субект, необходими за изпълнение на определена професионална дейност.” Всичко това не би могло да се постигне без това – учителят да създаде своя концепция за активно учене, да построи свой ефективен образователен модел. И тук аз искам да споделя своя опит, своята позиция за ефективността в работата си.
Моят най-често използван и ефективен образователен модел условно мога да разделя на три етапа: подготвителен, същински и заключителен . Подготвителният етап е фундамента, върху който се сглобяват останалите елементи. Това е етапът на моята подготовка за часа, който включва задълбочен анализ на учебното съдържание, формулиране на дидактическите цели, избор на методите и техниките за тяхната реализация, подготовка на дидактическите материали.
Същинският етап включва работата в часа с подбраните методи и техники в подкрепяща педагогическа среда, в атмосфера на активност и толерантност. В своята практика най- често използвам активни интерактивни методи и техники, които развиват социалните умения на учениците, защото смятам, че са определящи за реализирането им в областта на туризма. Обучение в сътрудничество, вариант обучение в група, е най-често използван от мен метод. При него целта е групова и успехът е групов, но той се базира на самостоятелната работа на всеки член от групата чрез постоянно взаимодействие с останалите членове, които не се състезават по между си, а имат равни възможности за определяне на ролите в групата. Груповите правила и норми: откритост, доброжелателност, зачитане на личното достойнство, взаимното изслушване, свободата за мнение без оценка на значимостта на идеята, екипната работа като цяло най-силно развиват социалните умения на учениците. В своята работа използвам решаването на казуси, формулирани като практически задачи, което много помага в дейността ми относно мотивацията на учениците. Те сами разбират, че това, което правят, има определено практическо значение, то е приложимо в живота и тяхната бъдеща работа, че тези задачи се решават с много концентрация, натрупани знания и житейски опит. Представянето на резултатите им дава възможност да се учат да бъдат убедителни, да аргументират решението и мнението си, да го отстояват.Обсъждането е един основен метод на груповата работа, който съпътсва постоянно преподаването ми. Изследването на проблема, предлагането на алтернативни решения активират учениците, стимулират желанието им за решаване на проблема. Ролевите игри са ползатварен метод за обучение и възпитание на участниците. Пресъздаването на конкретна професионална ситуация дава възможност те сами да изследват поведението си, да усвоят нови поведенчески стилове, да преосмислят нагласите си, да потърсят алтернативни подходи за справяне в ситуацията. В своята практика използвам „метод на проекта”, пример: „Изготвяне на НАССР – ситема за самоконтрол на храните и напитките в училищния бюфет”.Чрез него се придобиват знания, които решават реални житейски проблеми, развиват познавателните навици на учениците и умения самостоятелно да конструират своите знания, сами да се ориентират в информационното пространство. Изготвянето на проекта е последван от „дискусия” – метод, при който става размяна на информация, излагане на собствена позиция, подкрепена с факти и доказателства, внимателно изслушване изложението на другите и задължителен коментар на тяхното изложение.
Заключителният етап е най-важният за преподавателя, той анализира ползотворността на използваните методи и техники, провокира го да търси, да осмисля учениковите потребностти, нужди, нагласи, стремежи. В моята практика този етап ми носи много радост и мното огорчения. Но именно огорченията ме държат нащрек и в постоянно търсене, те ме карат да не дръзвам да мисля, че всичко е научено, че аз съм съвършенна и мога да си отдъхна. И така смятам, че в рамките на тези разсъждения успях да стигна до извода, че образователният модел на всеки учител е неповторим и уникален, изразяващ творческата му същност. Смятам че ако учителят не загуби ентусиазма си, не разреши да го погълне рутината то той ще успее в своето нелеко, но хуманно начинание.
Пелагия Джупанова
