ЗА РОДИТЕЛИ

Уважаеми родители, запознайте се със седмичното разписание за II-ри учебен срок на 2023/2024 г.

седмично разписание за II ри учебен срок

Заповед на директора на ОУ „Панайот Волов“ за класните и контролните за II учебен срок на 2023/2024г.

Класни и контролни

Заповед на директора на ОУ“ Панайот Волов“ за определяне на срочна оценка за първи учебен срок по география и икономика

ГИ

Заповед на директора на ОУ“ Панайот Волов“ за утвърждаване на седмично разписание  за изпълнение на ИУП на Златка Михайлова от V А клас

Златка

Уважаеми родители,

запознайте се със заповедите на директора на ОУ “ Панайот Волов“ гр. Пловдив

във връзка с преминаване на обучение в електронна среда / ОРЕС/

заповед за преминаване в ОРЕС-29.01.2024г.

заповед обучение на ученици със  СОП

заповед за отменяне на изпитите СФО

заповед за прекратяване на дейностите на ЗП

Уважаеми родители,

Запознайте се със заповед № РД-10-578/22.01.2024г. на Директора на ОУ“ Панайот Волов“ за определяне на срочна оценка по география и икономика за първи учебен срок на учебната 2023/2024г.

ЗАПОВЕД 578

 

На 27.10.2023г. ще се проведе есенен спортен празник, очаквайте в сата на училището  от 30.10.2023г. снимков материал от проведения празник.

На вниманието на родителите

поправителна сесия месец август

заповед поправителна сесия

Съобщение за служебни бележки за Агенция социално подпомагане

за ученищите от втори , трети и четвърти клас

съобщение

Уважаеми родители запознайте се със следната информация:

заповед на директора за НВО БЕЛ и математика IV клас.

заповед математика НВО

БЕЛ -НВО 4 клас

НЕУЧЕБНИ ДНИ – МАЙ

НВО

План прием 2023/2024г.

Заповед 1 клас

График 1 клас

ЗА РОДИТЕЛИ

Уважаеми родители запознайте се със заповедта  на Директора на  ОУ „Панайот Волов “ град Пловдив   –  Заповед СФО

Уважаеми родители запознайте се със заповедите на Директора на  ОУ „Панайот Волов “ град Пловдив за обучение в ОРЕС от 28.10.2021г.

Заповед от 1 до 4 клас

Заповед от 5 до 7 клас

Уважаеми родители,

запознайте се със заповедта на Директора на ОУ „Панайот Волов“ за преминаване на

обучение в ОРЕС за периода 22.10.2021г. до 04.11.2021г. вкл.

Заповед

Документи за родители

Информация за родителите на деца записани в първи и осми клас в държавно или общинско училище, за

отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Всички семейства, чиито деца са записани за първи път в първи или осми клас на

държавно или общинско училище имат право на еднократна помощ от 300 лв. за покриване

на част от разходите в началото на новата учебна 2021/2022 година. Средствата се отпускат

независимо от техните доходи при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са

настанени за отглеждане извън семейството. Помощта се предоставя и за деца, настанени в

семейства  на  роднини, близки  на  детето  или приемни  семейства,  както  и  на

настойник/попечител, който отглежда такова дете.

Финансовата  подкрепа  се  отпуска  след  подаване  на  заявление-декларация. В

случаите, в които дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) не може да получи информация

по служебен път, към него се прилагат следните документи:

  • удостоверение, че детето (децата) е записано в първи/осми клас на държавно или

общинско училище, издадено от съответното училище;

  • копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител.

Заявлението се подава след записване на детето в първи/осми клас, но не по-късно от 15

октомври 2021 г. Изключение се прави за случаите, когато поради здравословни причини,

установени с протокол на лекарска консултативна комисия, детето не може да започне

училище, но не повече от 6 месеца от започване на учебната година.

Заявлението може да бъде подадено към ДСП по настоящ адрес по електронен път.

Електронните услуги 778 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи

клас и услуга 3121 за ученици, записани в осми клас, са достъпни през Системата за сигурно

електронно  връчване  на  Държавна  агенция  „Електронно  управление“,  на  адрес

https://edelivery.egov.bg,  раздел  „Заяви  еУслуга“,  Агенция  за  социално  подпомагане.

Необходимите  удостоверителни  документи  могат  да  бъдат  прикачени  и  подадени  по

електронен път, чрез създадената от ДАЕУ е-форма на заявление. Подателят трябва да

притежава  Персонален  идентификационен  код  (ПИК)  на  Националния  осигурителен

институт (НОИ), на Национална агенция за приходите (НАП),    стационарен или мобилен

квалифициран електронен подпис.

При възникнали въпроси, относно заявяването на услугата можете да се обръщате

към  Помощен контактен център на ДАЕУ –  070020341    help@e-gov.bg

 

Програма 2020-2021 – I учебен срок

График за класни  и контролни

класни-контролни I – VII клас

График да провеждане на консултации с родители.

График за провеждане на часове по безопасност на движението в I-VII клас

график час на класа

графици и консултации с родители

Дежурство ПГ -VII клас 

План за дейността на училището

Правилник за организиране на пропусквателния режим

Програма за превенция отпадането на учениците в задължителна училищна възраст

Процедура за налагане на санкции и мерки на учениците

дневен режим

Правилник Ковид -19

Готови ли сме за учебната година?

12 идеи за родители в ковид криза

Готови ли сме за учебната година_

 

Уважаеми родители,

входа към електронния дневник  се намира на адрес:www.shkolo.bg.

НАРЕДБА ЗА ПРИЕМАНЕ НА УЧЕНИЦИ В ПЪРВИ КЛАС НА ОБЩИНСКИТЕ УЧИЛИЩА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГРАД ПЛОВДИВ

Д Е П Р Е С И Я

Как да разпознаем депресията

Депресията се характеризира с трияда от симптоми :

1/ психомоторна потиснатост

2/ забавеност на мисловния процес

3/ потиснато настроение

Твърде често като незадължителен симптом се наблюдават и налудни мисли за вина, греховност, малоценност.

Психомоторно болните са потиснати от лека потиснатост до тежка обездвижност /меланхолен ступор/. Болните стават слабо инициативни стоят продължително време в стаята си, престават да се занимават с работата си и с всекидневните си задължения, залежават се продължително време. Движенията им са бавни, ограничени, сковани, позата на тялото-прегърбена, главата-отпусната. Болните или не отговарят на задаваните им въпроси или отговарят забавено, с тих глас, отговарят най-кратко, едносрично или дори само с поклащане на глава. Отказват да се хранят или се хранят само след продължително настояване. Не рядко се налага да бъдат хранени от други или по изкуствен начин.

ЗАБАВЕНОСТ НА МИСЛОВНИЯ ПРОЦЕС – болните говорят бавно, говорят оскъдно. Миналото се преживява като безсмислено и безцелно протекло, а настоящето и бъдещето като безперспективно. Болните нямат никакви интереси и единственото, което непрекъснато желаят, по скоро да дойде краят на техния живот.

 

ПОТИСНАТОТО НАСТРОЕНИЕ – е задължителен признак на депресията. Болният не може да възприеме никакви радостни събития, неговите емоции се свързват само с тъжни преживявания.Той загубва способността да изпитва и проявява любов към своите близки, което още повече задълбочава неговото състояние на тъга и мъка. Затова си състояние болните търсят и намират вина  у себе си, обвиняват се във всевъзможни макар и най-малки провинения и пропуски в своя живот; измислят такива или ако те съществуват ги преувеличават. На този фон твърде често се развиват налудности за вина, за грях и накрая, и мисли за самоубийство.

 

КАК ДА НАПРАВИТЕ ДЕЦАТА СИ ПО-УМНИ

Възможно ли е вие, родителите, да направите децата си по-умни? Разбира се! Начинът, по който ги отглеждате и общувате с тях, е важен за развитието на интелекта. Ето десетте неща, с които ще им помогнете да изразят потенциала си:

  1. Уроци по музика. Всички изследвания доказват, че те правят децата по-умни и след период на занимания с инструмент, малките показват по-високи резултати на IQ тестове. Никога не е късно да се започне.
  1. Спорт. Добрата физическа форма подобрява представянето в учението. След упражнения хората запомнят чужди думи с 20% по-добре, а тримесечен режим с физическа активност увеличава оросяването на мозъка с 30%.
  1. Четете заедно. Вместо да четете на глас приказки, опитвайте заедно да възпроизвеждате текста или да прочитате отделни думи. Ако възрастта все още не позволява, коментирайте картинки, ситуации и герои.
  1. Достатъчно сън. Само един час по-малко сън намалява потенциала за внимание и запомняне. Има доказана връзка между добрия сън и добрите резултати в училище.
  1. Самодисциплина. Интелигентността не означава нищо, без организираност, навици, търпение и воля. Много хора с високо IQ се провалят само заради липсата на характер и самодисциплина. Страстта и упорството в преследването на целите са основополагащи за бъдещите успехи в живота.
  1. Ученето трябва да е активен, а не пасивен процес. Научаваме много повече, когато изпитваме нещата, виждаме ги, пипаме ги, отколкото когато слушаме за тях. В това отношение образователната система е длъжник на децата, тъй като се залага предимно на теоретичната подготовка. Така например, ако трябва да наизустите стихотворение, ще го направите по-успешно, ако изразходите 30% от времето в четенето му и 70 % във възпроизвеждането на наученото.
  1. Начин на хранене. Той може да увеличи или намали мисловния потенциал. Този факт е многократно доказан. Ако детето има тест или изпит, от значение е не само да хапне добре на закуска, но какво е яло и цялата седмица преди това – според проучвания диета, богата на мазнини, понижава мисловния капацитет. Факт е също, че има храни, които не са толкова полезни, но в моменти на голямо умствено и физическо натоварване децата имат нужда точно от тях, като например продукти, съдържащи глюкоза и кофеин.
  1. Щастливите деца са успешни деца. Усещането за щастие е огромно предимство, което помага цял живот. Хората, които субективно се възприемат като щастливи, постигат по-добра работа и заплата, по-добър личен живот и по-траен брак. И коя е първата стъпка да възпитате щастливо дете – да бъдете щастливи родители.
  1. Добра среда. Мястото, на което живеете, вашите приятели и съучениците на децата оказват огромно въздействие върху мотивацията и цялостното поведение на детето. Изследване на Dartmouth College показало, че ученици с ниски оценки, сложени в една стая с ученици с висок успех, подобряват постиженията си. Вярно е и обратното – ученици с висок успех влошават оценките си, ако са в среда на слаби ученици.
  1. Вярвайте в децата. Няма нищо лошо в това да смятате, че вашето дете е по-умно от средното и да се държите така с него. В едно начално американско училище бил направен следният експеримент: на случаен принцип няколко деца били определени като по-способни и умни, като това заключение било поднесено на учителката им като достоверна информация. В края на учебната година тези ученици, нарочени за по-умни, показали значително по-висок резултат на IQ тест. Отношението може да промени малките към по-добро или по-лошо.

Изготвил: екип за реализиране на мярка „Без отсъствие”

ДЕЦА – КРАДЦИ. КАКВО ДА ПРАВИМ?

Детето ви си пише домашните навреме и винаги ви помага в домакинската работа и това е чудесно. Може би затова е толкова трудно да си представите, че същото това дете краде. Преди да предприемете някакви действия, запознайте се с причините децата да крадат.

Защо децата крадат?

Децата от всички възрасти, от тези в детската градина, до тинейджърите могат да бъдат изкушени от кражбата по различни причини:

– Най-малките понякога могат да вземат неща, които искат да имат без да осъзнават, че това нещо струва пари и че е погрешно да се взима без да се заплати за него.

– По-големите деца, в предучилищна и ранна училищна възраст знаят, че не им е позволено да взимат чужди неща, но причината тогава е, че все още нямат достатъчен самоконтрол.

– Тинейджърите и децата преди тинейджърска възраст знаят значението на думата кражба, но се случва да го правят, просто защото виждат, че приятелите им го правят и това остава безнаказано. Когато младият човек е във възраст, когато може да се заключи, че умее да контролира желанията и прищевките си, кражбата може да се тълкува като начин за бунтуване.

Има още стотици причини, които могат да са фактор за проява на подобно явление при децата.

Те може да са ядосани или да търсят внимание. Поведението им може да е причинено от стреса в училище, у дома или от напрежение при общуването и взаимоотношенията между него и приятелите му. Някои могат да крадат като отчаян зов за помощ в следствие на емоционални или психически разтройства. В други случаи децата могат да крадат, защото не могат да получат по друг начин нещото, което желаят. А може и да го правят просто за слава, за да са популярни и да спечелят уважението и респекта на връстниците си. Каквато и да е причината, родителите трябва да разберат корените на проблема, за да могат да говорят с детето и да му помогнат.

Какво трябва да направите?

Когато хванете детето в кражба, реакцията на родителя трябва да се води от това, дали на детето му се случва за пръв път да открадне, или това се случва често. Ако детето е малко, вие трябва да се постараете да му обясните, че да вземеш нещо чуждо без да го попиташ или без да заплатиш за него е погрешно. Детето също така трябва да знае, че тази постъпка наранява и ощетява някой друг. Ако детето си вземе от магазин нещо сладко, което му се е прияло, родителя трябва да накара детето да го върне. След това да поговори с него и ако му разреши, тогава малчугана да вземе нещото отново. Ако пък детето вече е изяло сладкото, трябва да го изправи пред магазинера или касиера и да го накара да се извини, след което да заплати за продукта, демонстрирайки на детето, че нещото не се взима просто така, а струва определена сума. Важно е детето да види и разбере, че постъпката има последици.

Ето един пример:

Ако детето ви се прибере вкъщи с чужда гривна и за вас е ясно, че то я е взело без разрешението на притежателя и, вие трябва да постави детето си в същата позиция. Да го накарате да разбере как то би се почувствало, ако някой вземе нещо негово без да го попита. Родителят също така трябва да насърчи детето да се обади на приятеля, от който е взело предмета, да се извини, да обясни случилото се и да обещае да върне взетия предмет.

Един от най-запомнящите се уроци е този, който кара човек да се чувства неудобно и да го е срам от постъпката си. Затова е важно да изправите лице в лице детето си с човека, от който то е откраднало нещо. Ако сметнете за необходимо, накажете детето си лишавайки го от нещо негово, или по друг начин, но никога не прибягвайте до по-сериозни методи. Не прекалявайте с лекциите за морал, защото ще го натоварите психически, не използвайте и силови методи. Единственото, което те могат да направят е да ядосат и обидят детето ви. Запознайте детето си с правните последици от кражбата. Кажете му, че това е престъпление, че ако това се повтаря може да се стигне до поправителен дом за непълнолетни и дори до затвор.

Не редки са случаите, когато любимите ни същества крадат пари от самите нас. Ако това се случи, представете на детето си ново задължение свързано с помощта в домакинството. Щом е решило да вземе пари, които не му се полагат, нормално е да си ги заработи. Знаейки всичко това обаче, не оставяйте пари на видно място специално с цел да тествате детето си. Все пак то е дете и може да се изкуши, а това не трябва да се тълкува като обмислена кражба. Подобно тестване може рязко да срине доверието между детето и родителя.

Какво да правим ако детето продължава да краде?

Ако знаете, че детето ви е крало повече от веднъж, потърсете професионална помощ. Това, колкото и невинно да ви изглежда на моменти, може да е индикатор за голям проблем.

Една трета от младежите хванати да крадат споделят, че за тях е много трудно да спрат да крадат. Сравняват това с навик, с нещо което им носи различен вид емоция и тръпка. Важно е децата да знаят защо това е неправилно, да са наясно, че е наказуемо и че могат да си навлекат сериозни проблеми.

Можете да потърсите помощ от специалисти, които да поговорят с детето, а и с вас. Във всяко едно училище работи психолог, който се занимава именно с девиантното поведение на децата.

Въпреки, че най-често детската кражба се оказва умишлена, не е изключено детето да страда и от клептомания и да има нужда от специални грижи и внимание, а след кражбата усеща облекчение и удовлетворение. Понякога лицето изпитва вина за случилото се и изхвърля предметите, които е откраднало, затова и в този случай е малко по-трудно да хванете детето в крачка.

Какъвто и да е първоизточникът на причината обаче, ако сметнете, че кражбата се превръща в навик за детето, незабавно се обърнете към специалист. Направете всичко възможно детето да не бъде изкушавано да краде, дори може да му предложите, да му давате малки награди за всеки път, в които му е хрумнало, но не е откраднало. Това ще развие способността на детето да се самоконтролира и да промени само поведението си.

Изготвил: екип за реализиране на мярка „Без отсъствие

 

ДЕЦАТА БИЛИНГВИ

Знаете ли, че на света има повече двуезични, отколкото едноезични хора? 66% от децата по земята са отглеждани като билингви – тоест учат се да говорят не един, а два езика като родни. Този процент не е случаен и идва да ни покаже, че да научим децата си да говорят от малки повече от един език може да донесе изненадващи и много продължителни ползи. Ето някои от тях:

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИЯ ПОТЕНЦИАЛ

Да учиш два и повече езика едновременно не е лесна работа, но това усилие крие сериозни благотворни въздействия върху мозъка. Неговата сила се усилва и тренира. Децата, които изучават втори език до 5-годишната си възраст, показват по-висока плътност на сивото вещество в мозъка си, в сравнение с техните едноезични връстници. Сивото вещество е онази част от мозъка, която отговаря и за езиковите способности

и контрол и комуникативните възможности.

Имайте предвид и още нещо – децата не усещат изучаването на нов език така, както ние го

усещаме – като трудност и усилие. Те се забавляват, докато учат – и го правят много по-бързо и качествено, отколкото възрастните. Наученото през детските години (не е случаен изразът „първите 7 години”) обикновено остава за цял живот. Не чакайте да дойде моментът, когато детето разбира достатъчно добре родния език – така че да изпитва трудност с новия, който учи. Трудността идва единствено оттам, че нашето съзнание вече е възприело схемата и етикета „роден език” – всичко, различно от него, се превръща в изпитание.

ПО-СТАБИЛНА И ДЪЛГОТРАЙНА ПАМЕТ

Според проучвания билингвите се оплакват от проблеми с паметта минимум 3-4 години по-късно в сравнение с хората, владеещи като роден само един език. Също както кръстословиците и свиренето на музикален инструмент, и владеенето на повече от един езици оказва благотворно въздействие върху качеството на паметта и изважда от нея т.нар. „познавателни резерви”.

ДИСЦИПЛИНА

Говоренето на различни езици и превключването между тях развиват висока дисциплина и мобилизираност, тъй като това са качества, които се изискват от билингвите. Те имат способност за усърдно възприемане на нова информация и възпроизвеждането й, което им е от помощ в много житейски области. Билингвите имат по-силно развити организационни качества и са по-отговорни. Концентрират се по-добре.

СПРАВЯТ СЕ ПО-ЛЕСНО С ЧЕТЕНЕТО

Децата билингви, в резултат на способностите, които развиват при служенето си с втори език, възприемат по-лесно звуците и техните писмени знаци – буквите. За разлика от децата, владеещи един език и свикнали само с определени звуци и букви, двуезичните деца по-безпроблемно възприемат езиковите правила. Познаването на два  езика и правилата им създава богата езикова култура и специфичен езиков усет.

ПАСПОРТ КЪМ СВЕТА

Мислите си, че английският е най-разпространеният език по света? Не е така, той се нарежда едва на трето място след китайския и испанския. В този смисъл, вече задължителният за всеки човек английски въобще не е достатъчен. Ще направите огромна услуга на детето си, ако го направите двуезично, а защо не и триезично. Бъдещето е в езиците и колкото повече от тях владеем, толкова по-лесно ще ни е в обучението, в професията и в живота. Светът може и да няма граници, ако знаем много езици, те наистина са доживотна виза за всички страни. Да не говорим, че изучаването на един език означава и неизбежно запознанство с културата и традициите на съответния етнос или държава – едно незаменимо богатство.

Изготвил: екип за реализиране на мярка „Без отсъствие”

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ?

„Не може да играеш с нас!”, „Много си тъп!”, „Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!”, „Дай ми играчката!”, „Разкарай се от тук!”, „Зубрач!”.

Чували сте, предполагам, подобни реплики. Съществува име за подобно отношение – нарича се „булинг” или „тормоз”. Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. Той прави климатът в училище заплашителен. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства. И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.

Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. Кампанията срещу тормоза в училище би трябвало да ангажира всички заинтересовани страни: учителите и училищното настоятелство, децата и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.

Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:

  • Бутане, блъскане
  • Препъване
  • Ритане
  • Удряне, шамаросване
  • Наричане с прякори
  • Изнудване
  • Правене на иронични забележки
  • Отправяне на заплахи
  • Щипане
  • Разпространяване на слухове и лъжи
  • Кражба или унищожаване на нечии вещи
  • Изпращане на груби имейли или бележки
  • Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ДЕТЕТО НИ Е ЖЕРТВА НА ТОРМОЗ:

  • Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
  • Предпочита да си смени маршрута до училище;
  • Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
  • Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
  • Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
  • Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
  • Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
  • Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне в леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
  • Търси непрекъснато протекция;
  • Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
  • Развива интерес към филми и видеоигри с насилие;
  • Избягва посещение на зоните около училище;

ДАЛИ ВАШЕТО ДЕТЕ ТОРМОЗИ ДРУГИТЕ ДЕЦА?

Предупредителни сигнали:

  • Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
  • Игнорира правила, нарушава граници;
  • Държи се агресивно към братята и сестрите си;
  • Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
  • Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти, и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
  • Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
  • Търси начин да доминира или манипулира околните;
  • Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
  • Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
  • Изпитва трудност да се вписва в група.

 

 

 

 

АСОЦИАЛНОТО ДЕТЕ – КАК ДА МУ ПОМОГНЕМ

Вероятно на всеки се е случвало да срещне дете, което трудно общува с другите – затворено, самотно, дистанцирано. То сякаш е различно, не умее да създава контакти, да се включва в игрите, да намира теми за разговор. Асоциалното поведение може да се превърне в изключителен проблем с течение на времето.

Според изследвания семейството е най-вероятната причина за асоциално поведение. Дисхармоничните семейни отношения се отразяват на цялостното функциониране на детето. Ако взаимоотношенията вкъщи са конфликтни, родителите често спорят и се карат, неизбежно е това да се отрази на психиката на детето.

Друг фактор може да бъде недостатъчната привързаност на родители спрямо детето и неглижирането на неговите потребности, чувства и преживявания. Всяко дете има нужда от любов и внимание. Ако тази негова потребност не бъде адекватно удовлетворена, е възможно да се появи аномалия в поведението му. То може да расте с ниска самооценка – неумерено, страхуващо се да изрази себе си и своите чувства. Често тези деца са неуспешни, просто защото не са поощрявани силните им страни и техните усилия в детството. Тази неувереност се е пренесла в общуването и в други дейности.

Възможно е асоциалното поведение да се дължи на темпераментови особености. Темпераментът е биологично детерминиран, той е генетично предопределен. Едно срамежливо, интровертно дете, което обича тихите съзерцателни и творчески дейности, може на пръв поглед да изглежда асоциално, но то просто има свой свят, различен от този на повечето деца. То общува по-трудно, но има приятели, макар и по малко (най-често само един). Обикновено дези деца преодоляват трудностите, когато пораснат и придобиват социалните умения, които са им нужни.

Връзката дете-родител е изключително важна. Родителят е този, който трябва да наблюдава детето си постоянно и ако види някаква промяна, да вземе своемвременни мерки. Асоциалността при вече възрастните хора може да се превърне в много опасно поведение – опасно не само за околните, но и за самия човек.

На първо място родителите трябва да се консултират със специалист – не подценявайте положението и състоянието на детето. Детският психолог е най-сигурният начин, че детето ще получи адекватна подкрепа. Имайте предвид, че освен консултации на психолога с детето, вероятно и вие ще вземете участие. Каква ще е терапията, колко често, колко време ще отнема, решава специалистът. В случай, че това не даде желаните резултати, трябва да се потърси социален педагог, който да работи с детето индивидуално. За да се разреши проблема, трябва да имате търпение. Тъй като вероятно и вие ще имате среща със социалния педагог, той ще ви даде съвети и напътствия – как да процедирате от тук нататък. Специалистът ще ви каже дали да разпитвате детето за терапията, какво да му казвате, как да разговаряте с него и пр.

Ако и в този случай терапията не даде желания резултат и детето продължи да бъде затворено в себе си и крайно асоциално, най-често се налага да бъде преместено в друго училище. Това обикновено е крайна мярка, която се предприема в случай, че детето продължава да бъде потиснато и асоциално. Смяната на средата често пъти оказва много добро влияние на подрастващите – в нова и непозната среда, те започват отначало, като бял лист хартия, върху който започват да пишат отново и отново.

 

КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ С ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ?

Всеки човек се откроява от останалите чрез специфичните особености на своята личност – характер, темперамент, убеждения, способности, интереси и т.н. – това го прави уникален.

Без чувство на мисия животът се развива случайно и затова е необходимо през юношеския етап да се даде възможност на тийнейджъра да открие уникалните си дарби, интереси и копнежи.

През този етап съзряващите момчета и момичета започват да откриват своите специфични възможности и се стремят да ги развиват. Възможно е дори да вземат решение да изоставят определена дейност за сметка на друга. Ако това се случи, не се разочаровайте – времето, отделено за дадена дейност, не е отишло на вятъра, а е изиграло важно влияние върху характера и личностното развитие на детето. Има и нещо друго – опознавайки различните дейности, детето ще открива (или преоткрива) себе си и ще се стреми към мисията си в живота.

Друго предимство на многообразните дейности и интереси в живота на тийнейджъра е

развитието на социално и гражданско съзнание. Много често качества като състрадание, алтруизъм и себеотрицание извират от тийнейджърите и е добре да бъдат насърчавани. Заедно с насърчението е уместно да се насочва погледа на детето и върху реалността, защото те често живеят в своя собствена действителност.

Как да разговаряме с тийнейджърите?

  1. Демонстрирайте искрен интерес и уважение! Тийнейджърите не обичат да бъдат третирани като деца, нито пък да им се казва какво да правят. Макар и все още неопитни, те мислят точно като възрастните. Ще им направите най-голяма услуга, ако им показвате уважение и зачитате мнението им.
  1. Отделяйте лично време за разговор с тийнейджъра! Възползвайте се от интересите и потребностите на тийнейджъра!
  1. Не карайте тийнейджъра да се чувство неудобно! Не го обиждайте, ако не знае нещо или пък е непохватен, когато Ви помага да свърши някоя работа! Никой не иска да се чувства като издънка.
  1. Хвалете го винаги, когато Ви се отдаде възможност! Поощряването на самочувствието е сигурен коз за успеха на Вашия тийнейджър.

Направете си самооценка какво правите повече – критикувате го или го поощрявате! Казвайте му, че се гордеете, че той или тя Ви е син или дъщеря!

  1. Ако сте третирали тийнейджъра по неправилен начин, имайте смелостта да му се извините. По този начин ще спечелите доверието и уважението му.

РАЗГОВОРИ НА ТРУДНИ ТЕМИ

Едни от най-неправилните решения, които се взимат през живота на човека, са през

пубертета. Пътят на тийнейджъра е осеян с опасности, които могат да окажат трайни последствия върху бъдещето му. Създаването на умения за разговор с тийнеджърите от страна на родителите ще понижи нивото на риска.

Трудните теми за разговор, колкото и неудобни да звучат понякога, не трябва да се

избягват. Такива са:

– разговори за брака, сексуалността, както и за взаимоотношенията с връстниците от

същия и противополжния пол;

– разговори за болести, предавани по полов път;

– разговори за влиянието на цигарите, алкохола и наркотиците;

– разговори за влиянието на медиите, между които и Интернет.

Уменията за общуване с тийнейджърите се изграждат. Те се явяват като резултат от общуването с юношите през предишните периоди от тяхното развитие. Все пак има някои основни принципи, които трябва да се вземат предвид:

  1. Разговорите на чувствителни теми идват в резултат на пълноценното общуване през предходните години. Не очаквай детето да иска да споделя с Вас всичко, ако през изминалите години сте си говорили само за времето!
  1. Основната пречка за доброто общуване през тийнейджърските години е срамът на родителите – те си мислят, че темите са твърде “срамни”, за да бъдат засягани. Истината е, че тийнейджърите вече знаят много повече, отколкото си мислите.
  1. Натякването за негативното поведение или още по-лошо – наказанието, няма да донесе резултат. Ролята Ви като родител е по-скоро да предупредите, отколкото да натяквате. Акцентирайте върху позитивното и детето ще Ви се довери и за негативното!
  1. Бързите разговори довеждат до бързи последствия. Разговаряйте със съзряващото момче или момиче периодично и за малко, а не с изчерпателни лекции!
  1. Тийнейджърите не проявяват рисково поведение, ако имат цели, които да преследват, стабилни приятелства и позитивни дейности.
  1. Тийнейджърът няма да послуша родителя, ако той не прави това, което казва.

Ако ние не сме пример за правилно поведение, тийнейджърът ще повтори собствените

ни грешки.

 

ДА СИ РОДИТЕЛ НА ТИЙНЕЙДЖЪР

Преди да съдите децата си, да се оплаквате от днешното поколение и да споменавате: как по наше време нямаше такива неща, си спомнете, че и вие сте били тийнейджър. Всеки се е изкушавал от забраненото, то си е в природата на човека. А за тийнейджъра преходът от безгрижния свят на детството към действителната реалност на света на възрастните е нещо ново и трудно. Съществуват проблеми, с които неминуемо се сблъсква всеки един тийнейджър:

ТЮТЮНОПУШЕНЕ

„Пушат големите, защо не и аз, нали се чувствам голям” – Излишно е да споменаваме вредата от цигарите, лесното създаване на зависимост, разходите и т.н. Може да ви прозвучи смешно, но по-добре е детето ви за да се чувства забелязано като си боядиса косата червена, да си сложи пиърсинг или да си направи татуировка, отколкото да пропуши в тази крехка възраст. По-безвредно е, колкото и да е шокиращо за вас.

 

АЛКОХОЛ

Алкохолът освобождава задръжките, притъпява комплексите и много тийнейджъри го употребяват като „помощник” в комуникацията в компания. Проблемът е, ако детето ви свикне с този медиатор на комуникация, ще му бъде доста по-трудно да бъде себе си без алкохол.

НАРКОТИЦИ

Ако съседи ви кажат, че детето ви пуши марихуана, не изпадайте в истерия – той е наркоман; какво ще правя? Успокойте се, не изпадайте в паника. По-притеснително е, че детето ви има склонност да „бяга” от реалността, което би било предпоставка да търси по-силни наркотици и от там да развие зависимост, която има явни негативни последствия.

ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ

Това е доста нов и съществен проблем. Младият човек се скрива зад един nickname и социалната комуникация придобива един затворен кръг между „сенки” – кой какъв е и за какъв се представя в интернет пространството. ICQ, Skype , MSN, IRC, всички те са за хора, които са далече един от друг, но когато можеш да имаш директна комуникация, е по-добре да си ги спестиш.

КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ

Другата проблемна тема са игрите. Да бъдеш номер Едно, да победиш всички, да стигнеш до следващото ниво… и какво от това? Ти си победител в едно виртуално пространство, добиваш самочувствие, което не ти дава реална полза и преимущество в действителността. Но игрите не бива категорично да се отричат. Те развиват рефлекси, логика, пространствено ориентиране, измисляне на стратегия и тактика. Също така игрите са и подходящо средство за отдих и забавление, стига с тях да не се прекалява.

СЕКТИ

Нашето общество не е идеално – непрекъснато се коментира в каква икономическа и духовна криза е то, което създава плашещ образ в съзнанието на подрастващия човек. Той подсъзнателно се съпротивлява и страхува да навлезе като пълноправен член на това общество. Тъкмо в този момент тийнейджърът е най-податлив към привличането му в някоя секта.

Всеки един от нас е виждал добре облечени и възпитани момчета и момичета, убедителни и с дар слово да разнасят брошури на религиозна тематика. Изкушението да попаднеш в тяхната среда, където има правила, спретната структура, ред, йерархия, точни права и задължения, е голямо. Дотук всичко привидно е добре, но следват негативите: развиване на зависимост към сектата, разделянето на „ние” и „те” (външните), отчуждаване от родителите и най-опасното – изкривяване на реалността. Всичко това създава подмяна на реалния свят с илюзорен.

Идеята на този материал е не да научите нещо ново, а като родител психически да бъдете подготвен към евентуалните проблеми на Вашето дете. Търсете контакт с него, общувайте. Ако детето Ви чувства близък, то само ще сподели какво го притеснява. Усеща ли подкрепа, то само ще потърси помощта Ви.

Страха и тревожността

при учениците от начална училищна възраст

Както внезапното силно уплашване, така и продължителните състояния на страхова напрегнатост могат да причинят заболявания у децата. Най-чести между тях са неврозите, нощното стряскане, заекването, както и някои болестни прояви на вътрешните органи.

Неврозите са чести заболявания във всички възрасти. Дължат се на своеобразна преумора на нервната система и настъпват след продължително претоварване, недоспиването, продължителното гледане на телевизия, дългото престояване пред компютъра, тежки преживявания и конфликти в семейството.

Страхът – било като внезапно уплашване или като продължително очакване на опасни събития – е също честа причина за неврозите. Най-често прояви на невроза са главоболие, безсъние, лошо настроение, безпричинна тъга или страх, раздразнителност, умора.

Семейството като предпоставка за формиране на страх и тревожност у децата

При децата неврозите протичат по различен начин. Често те се оплакват от стомашни разстройства, липса на апетит, сърцебиене, отслабват бързо, стават необичайно капризни, плачливи, тъжни. Чести са оплакванията от силни, непреодолими страхове, без ясна причина – децата се боят да останат сами, боят се от тъмното. Неврозата понякога може да се прояви дълго след уплашването на детето. Страхът е важна и нерядко водеща причина за неврозите у децата, но и неговото въздействие е по-силно, когато условията на средата, в която живее детето са лоши. Когато семейната средата създава непоносими за нервната система на детето ситуации, могат да се проявят страхове.

Тъй като първата среда, в която детето попада е семейната, твърде често родителите са отговорни за някои прояви на страх у децата. Понякога те поради невнимание, неразбиране и нетактичност стават неволни причинители на мъчителни преживявания.

Страхът от непознати и страхът от раздяла се формират най-напред в семейството. В първите месеци от живота на детето се намира с родителите си в един много малък, особен свят. То се научава да бъде постоянно със своите родители. Малко по-късно, след няколко месеца, при опит детето да бъде оставено на друг човек, за да може родителите да излязат те срещат сериозна трудност от страна на малкия човек, който не иска да се отдели от тях. Появява се страхът от непознати и той е част от детското развитие. Силата на този страх зависи от ситуацията, начина на реакция на родителите и от характера на детето. Сближаването с непознати трябва да става постепенно. При излизането на майката детето плаче на глас и е отчаяно. Плачът е израз на ярост, възмущение, болка, страх. Детето ще може напълно да преодолее раздялата с майката след определено време и ако то се ориентира към друго постоянно за него лице, което може да се грижи за него. Добре е ако това лице, което след раздялата с майката става единствения човек за детето да е познато за него отпреди раздялата с майката. При деца на разведени (разделени) родители децата преживяват разделите ту с единия от родителите, ту с другия. Когато единия родител напусне семейството, децата се страхуват, че и другия родител ще си тръгне. Децата се отнасят към ситуацията на раздяла не само със страх, а и с чувство на вина.

Когато се разглежда семейната среда като първоизточник за възникването на страховете и тревожността трябва да се има предвид и проблема за подражанието на децата, като въздействие на средата. Механизмът на подражанието играе значителна роля в развитието и възпитанието на детето. Подражавайки на възрастните, то научава езика, движенията и постъпките, възприемани от тях, също така начина на разсъждения, на вземане на решения и действуване.

Друг източник на страх, формиран в семейството е възпитанието. Погрешното възпитание с подчертана свръхпротекция и опекунство води до патологично оформяне на личността, оттам и до предразположение към страхови и тревожни състояния, към невротични реакции. Това възпитание оформя в личността на детето черти на несамостоятелност, страх от новото, от промяна на жизнения стереотип, недостатъчна издръжливост дори и при минимални натоварвания на нервната система, постоянна нужда от протекция.

Системните наказания в семейството могат да доведат до възникване на „синдром на наплашеност” стигащ до задръжка а психичното развитие. Ситуацията на постоянното очакване на наказание е за детето е стресова и води до различни психологически смущения. Наказанията свързани с изживяване на силен страх са негодни като възпитателно средство. Установено е, че силен страх води до временно прекратяване на ред важни прояви на мозъка – запомнянето, съобразяването, правилното виждане и разбиране на нещата. За възрастния оставането в тъмна стая или излизането вечер навън може да не причини никакво страхово преживяване, за малкото дете, обаче подобно наказание може да доведе до истински ужас. Страхът под каквато и да е форма не бива да се използва за възпитанието на децата.

Положителните и отрицателните въздействия на семейството върху детето могат да се отразят двупосочно върху неговото психично развитие: от една страна то може да бъде самоуверено, самостоятелно, инициативно или пък плахо, страхливо, с чувство за вина и затвореност, тревожно.

Медиите и тяхното влияние върху децата за формиране на част от първите страхове тревожни изживявания

Не трябва да се подценява ролята на медиите при формирането на детската личност. И тук чрез изграждането на една възбуда се търси намаляване на напрежението и решение. В играта си децата копират действията от театралните сцени, от приказките, приключенските книги, от филми. Във всички изброени творения изкустно се изграждат опасности и напрежение, преди да се открие развръзката. Светът, който тези филми представят е отдалечен от действителността на живота, той се струва нереален на децата.

Деца, които прекарват малко време с приятелите си имат нарушени контакти, прекарват много време пред телевизора всеки ден. Изживяването пред екрана се превръща се превръща в център на деня им.

Малките деца се страхуват от вещици и духове. От училищната възраст възбуждащите страх фантазии се подсилват чрез представянето на телесни наранявания и природни катастрофи. Гледането на телевизионни предавания, които по такъв начин целят да постигнат процес на възбуда на тялото с право могат да се сравнят със средства за наслада като алкохол и никотин, и в краен случай да причинят зависимост. При употреба а видеоигри недвусмислено е доказано, че те причиняват поведение, подобно на наркомания.

За да се ограничи влиянието на медиите е добре гледането на телевизия да се регламентира. Да се гледат предавания заедно с децата. Да се дава мнение за определени предавания, те да се обсъждат заедно с децата. Родителите да помогнат на детето да разбере действителността и недействителността на един филм. Да се обясни на детето как се създава той.

 

Здравото семейство представлява една духовно и етично сплотена общност, в която освен искреното взаимно уважение, господства и оптимистичния дух. В такава семейна среда детето получава оптимално благоприятни условия за всестранно развитие, израства самостоятелно, уверено, страховете са рядкост.

Заекване

Заекването е една от проявите на неврозите у децата. Среща се най-често в предучилищна и ранна училищна възраст. Израз е на функционално разстройство на нервната система вследствие различни вредни въздействия, психотравми, страхови изживявания, преумора, прекараване на тежки заболявания и др. Всички те довеждат до нарушение в координацията на функциите на говорния апарат. Израз на тази некоординираност е това, че заекващото дете или издиша въздуха предварително, преди да е произнесло желаната дума, или пък въздухът напира с голяма сила още върху първата сричка. Могат да се отграничат два типа заекване:

  1. Многократно повтаряне на първата сричка от изговаряната дума и чак след това се изричат останалите срички. Например: ма-ма-ма-ма-мама. Тази форма се нарича клонично заекване.

2.Продължително задържане върху първия звук на думата и едва след това произнасяне на цялата дума. Например: в-в-в-в-врата. Тази форма се нарича тонично заекване.

В някои случаи може да има смесена форма, при която у едно дте се наблюдава както клонично, така и тонично заекване.
В съвременната логопедия заекването се определя като нарушение на темпо-ритмичната организация на речта, обусловено от спазматично състояние на мускулите на речевия апарат.

Заекването внася сериозни смущения в душевния живот на детето преди всичко поради това, че такива деца са чест предмет на подигравки и огорчения от страна на техните връстници, които не разбират същността на състоянието им. Децата със заекване често стават мълчаливи, затворени, раздразнителни и с подчертано чувство за малоценност.

Заекването като израз на функционално нервно разсройство е напълно излечимо. В случаите, когато то с появява внезапно, добре е детето да се отдели от детското заведние, ако посещава такова, и да остане известно време в къщи за провеждане на съответното лечение. Към децата, които заекват, не бива да има пренебрежително отношение и те не бива да с еотстраняват от общи мероприятия, масови игри, екскурзии и т.н. Трябва да се еприучат към по-бавен говор. Ако заекването е силно изразено, уместно е детето да говори колкото може по-малко. Добър ефект имат упражненията с дълбоко поемане на въздух преди произнасянето на всяка дума. Тъй като при добре заучени стихотворения или песни обикновено не се заеква, упражненията с декламиране и пеене също дават добър резултат.

На заекващото дете не трябва да се правят забележки, че заеква тъй като това влошава състоянието му. На по-големите деца е добре да с еобясни, че заболяването не е трайно, че то ще изчезне напълно, стига да не се срамува от това, да се държи спокойно и да говори бавно и смело.

 

ЗАВИСИМОСТИ ПРИ ЮНОШИТЕ

/ алкохол и психоактивни вещества/

Зависимостта не възниква за една нощ. В повечето случаи тя се развива постепенно в течение на няколко години. Много преди юношите да се пристрастят към дрогата, проличават промени. Често те сменят своя приятелски кръг или го напускат и се отдръпват в пълна изолация. Почти всички понижават своя учебен и професионален успех. Не рядко се стига до прекъсване на ученето или следването, загърбват се досегашните интереси.Юношите се”мотаят наоколо” пасивно и без перспектива за бъдещето. Непрестанно са в парична криза. Типична криза на много подрастващи наркомани днес са изявената ориентация към консумация на дрога и силния глад към нея.

Пристрастеност означава всички форми на зависимо поведение. Към това спадат форми на пристрастеност, при които се взимат опиати – т.н. пристрастеност към веществото /например: хероин, алкохол или приспивателни/.

От Световната здравна организация за пристрастеността, свързана с веществата е въведено понятието”зависимост от дрогата”. В дефиницията на Световната здравна организация са включени и легалните дроги, т.е. алкохол, медикаменти и никотин.

Бирата, виното, ракията или приспивателните и успокоителните средства за много хора са също тъй опасни дроги. Те могат да доведат до зависимост и да предизвикат подобни отрицателни съпътстващи явления, като нелегалните дроги.

Повечето от юношите, които по-късно са станали зависими от хероина, са започнали много по-рано с консумацията на алкохол.

ПЪТИЩА, ВОДЕЩИ ДО ЗАВИСИМОСТ

Нарушението на чувството за пълноценност се формира не рядко паралелно с проблемния подход във възпитанието. Особено когато не приемаш и обичаш своите деца единствено заради това, че са твоя свят и са твои собствени деца, а само тогава, когато те изпълнят определени високи очаквания. Ако това не стане, често се стига до разочарование и отрицателно отношение”От тебе никога няма да стане човек”. Един упрек, който разтърсва детето до мозъка на костите му. Децата имат право на признание и трябва да научат основното, а именно че техните родители много държат на тях и ги признават без резерви. Това не означава, разкрасяване на лошите постижения, а развиване на такъв поглед, който да засилва положителните интереси у детето. Иначе съществува опасност детето да се формира като”отрицателен герой” пред своите приятели чрез консумирането на дрога и бягство от училище.

Установени са поредица от фактори, които показват ясна взаимовръзка при навлизането в зависимостта от дрогата. Развитието на пристрастеност към дрогата не може да се сведе само до една причина. Тя е взаимодействие от различни фактори от сферите личност, дрога и околен свят.

Според това, дали тези фактори се изявяват отрицателно или положително при юношите/напр. слабо или силно чувство за пълноценност, безкритично или критично отношение към дрогите/, те биха представлявали риск или защита – от развитието на пристрастеност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *