Фотонната тяга ще ни позволи да изпращаме сонди към други звездни системи
Звучи като научна фантастика, но Филип Лубин от Университета в Санта Барбара, Калифорния смята, че може да превърне доскорошните мечти на писателите в реалност. Вдоклад, публикуван наскоро, Любин предлага коренно нов метод за предвижване на космическите апарати със скорост, равняваща се на ¼ от тази на светлината. Според създателя ѝ технологията би надминала значително сегашните двигатели, достигащи едва 3% от скоростта на светлината. Системата за придвижване, предлагана от него, използва мощни лазери на Земята, които задвижват апаратите чрез фотонна тяга.
Но как фотоните могат да задвижат нещо толкова голямо като космически апарат? Сайтът Science alert посочва, че въпреки липсата на маса, светлинните частици притежават енергия и инерция.При отразяването им се получава лек ефект на отблъскване. С достатъчно голямо соларно платно е възможно да се генерира необходимата енергия за постепенното „избутване“ и сериозно ускорение на космически апарат.
Въпреки че все още моделът е далеч от работещ прототип, изчисленията на Лубин и неговия екип показват, че фотонната тяга може да придвижи 100-килограмов космически апарат до Марс само за 3 дни. Голяма совалка с екипаж би достигнала червената планета едва за месец – поне 5 пъти по-бързо, отколкото с най-мощната ракета на НАСА, разработвана в момента. Показателно за сериозните перспективи е, че самата американска космическа агенция финансира проекта.
Най-голямо предимство на новата система обаче е свързано с възможностите за междузвездно пътуване. На далечни разстояния космическите сонди, задвижвани с лазер, биха могли да развият дори по-голяма скорост и да ни отведат отвъд нашата слънчева система. Такива апарати биха достигнали до най-близката ни звезда – Алфа Кентавър, само за 15 години, несравнимо по-кратко от останалите актуални технологии.
„Едно от най-големите предизвикателства пред човечеството е опознаването на други звездни системи и, рано или късно, търсенето на форми на живот, чрез дистанционно изследване. В радиус от 20 светлинни години от Слънцето има над 150 звезди. Разполагаме с изключително богата среда за изследване. Преди десет години това би било чиста фантазия. Но вече не е така“, заявява Лубин в своя доклад.
