Астероиди

Астероидите са скални фрагменти, останали след формирането на Слънчевата система преди 4.6 млрд. години. Повечето от тези древни космически отломки, някои от които са наречени от учените малки планети, са разположени на орбити около Слънцето в пояс около Марс и Юпитер (на разстояние 2-3.3 AU от Слънцето). Този регион в Слънчевата система, наречен Астероиден пояс или Главен пояс, съдържа милиони астероиди с размери от размера на Церера, който е с диаметър 940 км. (1/4 от диаметъра на Луната), до тела с размер, по-малък от километър. Има повече от 20000 номерирани астероида.

Астероидите са били наблюдавани с телескоп за първи път през 1800 година. Астрономът Уилям Хершел първи използва думата „астероид“, която от гръцки означава „подобен на звезда“, за тези небесни тела. Повечето, което сме научили за астероидите през следващите 200 години, е основно от телескопични наблюдения. Телескопите на Земята са използват за наблюдение на астероидите с близки до Земята орбити, не само за откриване на нови, но също и за откриване на такива, чиято орбита може да го доведе до сблъсък със Земята в бъдеще. Учените дефинират, че близките до Земята астероиди са тези, чиято орбита не е по-далеч от 195 млн.км. от Слънцето.

Астероидите са разположени в групи, имащи сходни орбити, с наименованията Амур, Аполон и Атина. Астероидите, които пресичат земната орбита, са от групата на Аполонците. Групата получава това име след откриването на астероида Аполон през 1932 г. Амурците са групата астероиди, пресичащи орбитата на Марс, а тези от групата на Елините – на Венера

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *