Вълнистото папагалче(Melopsittacus undulatus) е малък папагал, който се смята за подсемейство на Platycercinae. Естествените му местообитания са сухите части на Австралия, главно пустините с рядко разположени дървета. Живее на ята и преживява до 15 г. (това е възможно и в домашни условия при добри грижи).
Етимология
Родовото име Melopsittacus на древногръцки означава „мелодичен папагал“, а видовото име undulatus на латински означава „вълнист“ или „вълнообразен“.
Описание
Вълнистите папагали притежават голяма енергия, понякога дори и по-голяма от по-големите видове, тъй като те правят всичко два пъти по-бързо. Те са също и големи бъбривци, но тъй като правят всичко с двойно по-голяма бързина от другите папагали трудно бихте могли да ги разберете. Те се развиват много бързо и ако искате да го обучите на някакви неща, то трябва да го направите докато папагалът е на възраст между 2 и 6 месеца.
Вълнистият папагал достига до 18 см. дължина и тегло 30-4- грама. Окраската на тялото им е доста разнообразна. Обикновено тялото е светлозелено, а гърбът и покривните пера са черни и жълти. При възрастните птици лицето и челото са жълти, а младите птици имат тъмни ивици около восковицата, които изчезват, когато папагалите си сменят оперението на 3-4-месечна възраст. Опашката е кобалтова (тъмносиня), външните пера са с жълти ивици. Крилата им имат зелено-черни летателни пера и перата върху крилата са черни с жълти ивици. Когато летят или си разперят крилата, се образува синя лента напречно на крилата им. Клюнът им е маслиненосив, краката им са синьосиви със зигодактилни пръсти.
Свободно живеещите папагали са по-дребни от отглежданите домашно. Домашните папагали имат и по-голямо разнообразие в оперението (синьо, синьозелено, зелено, сивозелено, сиво, виолетово, бяло, жълто и други).
Перушината на вълнистия папагал флуоресцира под ултравиолетова светлина (както и при повечето други видове папагали). Феноменът вероятно е свързан с ухажването и подбора на партньор.
Мястото, където са разположени ноздрите се нарича восковица. Нейният цвят е различен при различните полове: кралскосиня при мъжките, бледокафява до бяла при неразмножаващите се или кафява при размножаващите се женски; розова и при двата пола докато са още малки (понякога при половонезрелите мъжки е лилаворозова). Младите женски често могат да бъдат идентифицирани по тебеширенобелите кръгове, които се образуват около ноздрите. Мъжките, които са или албиноси, или тъмнооки (Dark-Eyed-Clear — рядък вид), или лутино и/или арлекини (Harlequin), остават с виолетоворозова восковица (като малките) през целия си живот.
Полът на вълнисто папагалче, което е над шест месеца може да се определи освен по цвета на восковицата и по поведението и формата на главата му. Мъжкото пиле се познава по синьо обагреното пространство около човката, което при женското е нежно розово или бежово. Разбира се, най-добре е да вземете двойка, но в това си има тънкости. Огледайте се и вижте кои две разнополови птички са близо една до друга и изпитват взаимна симпатия. Това е ключов момент, ако искате папагалите да имат поколение. Когато са на свобода, те много внимателно подбират партньорите си. Веднъж обаче образували двойка те са моногамни, грижат се един за друг и преживяват раздялата тежко.
Восковиците на половозрелите мъжки варират от светлосиньо до тъмносиньо, но може да варират от виолетово до розово при някои мутации (тъмнооки, арлекини, рецесивно шарени, лутино и албиноси). Освен това имат доста обли глави. Мъжките са ведри, флиртуват, по-социални са и са много гласовити.
Восковиците на женските розовеят докато са млади птици, а след това стават кафяви при половозрелите птици. Женските типично са доминантни и социално нетолерантни.
