.:: Информация ::..Тези птици обитават почти цялата територия на Австралия и начинът им на живот, близък до този на вълнистото папагалче до голяма степен е повлиян от климатичните особености на този континент. Корелите са много добри летци – нещо жизнено важно за често пъти трудното намиране на храна и вода. Нелек е животът им през дългите сухи периоди на годината. С оглед на това, Корелите – подобно на вълнистите папагалчета са развили способност за бързо отглеждане на потомството. Те също са хралупни птици – използват за мътене дупки в стари дървета, които често пъти дооформят и разширяват сами. Съществено при избор на “гнездо” е близостта на храна и вода за малките пиленца. Нимфите са плашливи птици и предпочитат високите дървета с добра видимост. Когато кацат на земята, те са изключително предпазливи и винаги готови да отлетят. Основното им меню се състои в семена, различни тревни растения, плодове.
Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива. Дори да се появи друга мутация /напр. Албинос – бели с червени очи/, шансът й да оцелее е много малък. С нестандарния си цвят, тя се превръща в по-лесно достъпна плячка. Нормалната сива корела има следното оцветяване – жълта глава, преливаща в бяло по краищата с характерните оранжево-червени, кръгли петна на бузите. Заради своята жълто-сива качулка, която птиците могат да прибират и изправят /при възбуда/, корелите са наричани още “мини какаду”. От двете страни на крилата, като “пагони” се очертават бели ивици с дължина 8-10 см. Основният цвят е сив, преливащ от по-светло на гърдите, към по-тъмно на гърба. При мъжките индивиди опашката от долната страна е черна, а при женските по-бледа. Като цяло окраската на женската е по-светла, включително “ушните” петна са видимо по-бледи – един от основните познавателни белези. Друго различие, за по-опитните познавачи , е разстоянието между очите погледнато в анфас. То е по-малко при женските. Оперението на младите птици е подобно на цвета на женските корели, но след първата смяна на перата и до 8-10 месеца мъжките проявават своите различия.
Превърнала се в желан домашен любимец, корелата е и обект на разнообразни селекционни кръстоски. В резултат на това днес сме свидетели на огромно разнообразие от цветни мутации – бели и жълти с червени очи, канелени, сребристи, опушени, шарени, както и рецисивни белобузи птици – в тяхната окраска липсва жълтия и червения цвят, респективно характерните червени петна по бузите са бели.
Корелите понасят с относителна лекота по-суровите зимни условия, стига да са добре защитени от течения и храненето им да е пълноценно. Със своя по-голям размер /в сравнение с вълнистите папагали/ 32-34 см /с опашката/, по-мелодично цвърчене и не на последно място по-голяма досетливост, австралийската дългоопашата Корела може да бъде ваш забавен домашен любимец и да ви радва в продължение на 15-20, и повече години / има данни за корели в плен достигнали 30 годишна възраст/.
.:: Корелите опознават предметите със устата си.Когато преодолеят първоначалния страх,те толкова много се съсредоточават във изучаването на предмета със клюн и език,че забравят за околния свят
.:: Узряват полово на година.Мъжките са готови за поколение,въпреки,че може да са по непредпазливи и неопитни,а женските е препоръчително да са на поне на година и половина за да израстнат здрави малките корели.
.:: Изпаренията от тефлоновите котлони могат да убият вашата корела
.:: Във дивото могат да се видят огромни ята,които обикалят небето за да открият големи водни басейни където да могат да си починат,нахранят и развъждат.
.:: За ръчно хранените корели е по вероятно да проговорят,отколкото хранените от родителите. ( няма нищо 100 % -во,а този факт е разбулен от едно мое папагалче )
.:: При смесване на гените преди много години и създаването на Лутино корелата,учените са пропуснали да изчислят вероятността лутиното да оплешивява.Сега, ако единият родител носи генът на оплешивяването той се предава и на поколението му.Затова не се препоръчват да се кръстосват родители които носят този ген.
.:: Корелите често кихат.Точно както човека,те използват това за да прочистят каналите си и да премахнат прашинките които са се натрупали.
.:: Един необичаен навик е нощната уплаха.Въпреки,че се случва и при други папагали,при корелите това е по често.Птицата започва да лети във клетката уплашена от нещо,било то някакъв шум,движение и дори земетресени.Това може да доведе до сериозни наранявания,ако не се светне бързо лампата и да се успокои корелата, като стопанина си вкара ръката във клетката.Във повечето случаи страхът не отминава леко,а трябва да се изчака да заспи отново и чак тогава да се угаси лампата.Уплахата може да се предотврати лесно,ако се сложи малка лампа която да осветява нощем клетката и папагалът бързо да се окопитва,ако се изплаши.
.:: Понякога стопанинът заварва папагалът да се търка във нещо,например клонка или играчка.По същото време си мърда опашката от едната страна на другата.Да,точно така.Корелата се сношава със обекта.Това поведение се наблюдава при мъжките и е абсолютно нормално поведение за мъжките които все още нямат женска.
.:: Някои корели са хомосексуални.Тъжен факт,но и това го има във живота им.Отново липсата на женска е причината за това и нуждата от съвокупляване.Понякога стопанинът не знае,че и двете корели са мъжки и когато ги хване на калъп потърква ръце,че ще снесат яйца.А дано, ама надали.
