Тунджа (в древността Тонзос, Тонзус) е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин. Дължината ѝ е 390 km, от които 349,5 km на българска територия, която ѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след Дунав и Искър. Река Тунджа се явява най-големият приток на Марица.
Река Тунджа води началото си от 2083 m н.в. под името Селска река, на 250 m южно от връх Юрушка Грамада (2136 m) в Калоферска планина на Стара планина. До град Калофер тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50 – 60 m. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма – 1,5 – 2 m/s.
В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово достига до 3 – 4 km, след което се стеснява до 1 km. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по-близо до северните склонове на Сърнена Средна гора. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20 – 25 m, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 m, скорост на течението 1 – 1,5 m/s и надлъжен наклон около 1,5‰.
