„Ученикът не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да разпалим.”
(Сократ)
За да успява, детето трябва да бъде разпалвано. Само осъзнатите познавателни потребности ще го направи активно. На малкия ученик е необходимо да се осигуряват условия за емоционално наситена комуникация с връстниците. Детето непрекъснато се нуждае от успех, чрез който укрепва своите социални и познавателни позиции в класа, извън училището, в реалния живот. В своята работа аз непрекъснато се ръководя от редица нравствено-етични и хуманистични принципи към учениците, известни още като „Златните правила на успешния възпитател” :
- Чрез урочното съдържание или чрез конкретни примери от живота ежедневно да утвърждавам у децата чувство за собствено достойнство и да формирам у тях умение да го защитават.
- Да виждам във всяко дете творческа, развиваща се личност и да поддържам у него стремеж към постоянно самоусъвършенстване.
- Да бъда справедлива в оценката на знанията на децата, на техни действия и постъпки.
- Да не деля своите ученици на „любими” и „нелюбими”.
- Грижите за децата да прилагам при всички жизнени ситуации.
- Да намирам най-правилен подход за работа с деца със специални образователни потребности.
- Да се съобразявам с мнението на ученическия колектив и да не натрапвам своето.
- Да пазя самолюбието на децата и да не злоупотребявам с поверените им тайни.
- Непрекъснато да развивам у учениците способността да защитават своите убеждения, основани на ясна представа за добро и зло.
- Да възпитавам в дух на толерантност и уважение между учениците.
Стремя се да провокирам евристичното мислене в групата. Целта на работата ми е не толкова да се научат учениците да възпроизведат готови знания, а да свикнат да си задават въпроса „защо”. Когато успеят да отговорят на него, всички останали въпроси са значително по-лесни. Провокирам интереса на учениците в търсене и използване на различни източници на информация. Насочвам вниманието на учениците върху използването на информационните технологии в тяхното образование. Работата с децата ме вълнува и зарежда. Всеки ден, когато влизам в класната стая, те ме посрещат с прегръдка, хващат ме за ръка и ме повеждат из своите малки тайни и вълнения. Отивам при моите ученици с надеждата, че ще имам още един чудесен ден с тях. Връщам се вкъщи пак с мислите за тях. Това е моето призвание – да обичам и опознавам детската душа, да науча децата на приятелство и честност, на обич и вярност, на дълг и отговорност. И всеки ден оставям частица от себе си, защото децата заслужават това!
