Моята философия за образованието поставя в центъра детето, като се фокусирам върху неговите индивидуални способности и потребности. Всички деца имат силни страни и целта ми е да ги идентифицирам и надграждам.
Моята мисия e поставяне на основите в личностното развитие на децата, съчетавайки добрите традиции и иновации в образованието.
Моите отговорности са свързани с удовлетворяване на социалните потребности на децата, развитие на личните ми творчески и иновативни способности;
принципите към които се придържам в работата си са:
Свобода и отговорност на учителя и детето;
дисциплина и самостоятелност;
Принцип за изграждане на увереност в себе си;
Толерантност;
Справедливост и хуманност;
Моите цели са:
Създаване на интелектуално стимулираща и емоционално безопасна среда, подпомагаща разгръщането на потенциала на всяко дете.
Създаване на създаване атмосфера на уважение, обич и доверие в групата, в която работя
– познаване на образователното съдържание на направленията, свързани с изискванията на дои, одобрени от мон
реализирам целите и задачите в работата си чрез:
– осъществяване на личностно – ориентиран педагогически процес, в чийто център е детето като активен негов участник;
– осигуряване на равен шанс на всички деца във възпитателно-образователната дейност на групата;
– израстване на физически и психически здраво, дееспособно, самостоятелно и с необходимото самочувствие дете;
– изграждане на емоционална интелегентност у децата чрез ситуационен подход- рефлексия, вътрешна мотивация и пренос на знания;
– приобщаване към национални традиции и културни ценности.
Иновации в моята педагогическа практика
целта ми е да усъвършенствам и разширявам компетенциите си за иновациите в предучилищното образование. Считам за важно в процеса на всички дейности детето и учителят активно да си взаимодействат като разсъждават и участват активно като равноправни субекти. Това налага включването на интерактивни методи и средства в процеса на работата ми.
За целта продължавам да използвам интерактивни методи, поставящи мен и децата под формата на игра в ситуации на постоянно обсъждане, изразяване на собствено мнение, способности, индивидуален стил. Заедно изграждаме умения за разрешаване на конфликти и справяне с проблеми, диференцираме и назоваваме свои и чужди емоции – радост, тъга, страх, вина, изненада, гняв. Усъвършенстваме разговорните си умения, а всичко това подобрява нашето междуличностно общуване – да проявим внимание, загриженост, чувствителност към чувствата на другите.
Учим се да разпознаваме назоваваме и различаваме чувствата си чрез „книжка на чувствата“, „колаж на чувствата”, „албум на чувствата”, „азбука на емоциите”;
развиваме уменията си за безсловесно общуване и за емоционален контрол чрез
ситуационни методи игра-драматизация „отгатване на чувства”, „познай чувството”;
игри за развиване и коригиране на емоциите и чувствата, подобряване на настроението „изиграй емоцията”,„изиграй като…”.
„утринна среща”- „как се чувствам днес?”.
Музикотерапия чрез слушане на релаксираща музика, свободна импровизация, пеене и движение с музика;
смехотерапия в ежедневни смешни минутки;
„рисуване с пръсти”, „маски”, „рисуване със затворени очи”, „предаване на групова рисунка”
с тази целенасочена дейност се повишава социалния статус на децата в групата, усъвършенства се речевата култура по отношение разпознаване и назоваване на емоции, увеличава проявите на взаимопомощ помежду им.
