Светослав Константинов Минков е български писател. Той има двама братя, като единият е Иван Минков – член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата в църквата "Света Неделя"; Светослав Минков е завършил финансово дело. Считан е за „баща“ на модерната българска фантастика. Журналист с дългогодишна практика, като е работил и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител.Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Средното си образование завършва в София. Последователно учи във военното училище във Вайскирхен (Австрия), следва славянска филология в Софийския университет. През 1922–1923 учи в Търговско-стопанска академия в Мюнхен, където се запознава с най-новите явления в немската и световна литература. Работи като библиотекар (1924–1925) в Народната библиотека През април 1925 г. във връзка с априлските събития е арестуван за 2 месеца. След освобождението си работи като книговодител, редактор в различни издания и издателства. Дипломатически служител в българската легация в Токио (1942–1943). След 9 септември 1944 г. работи като коректор във в.Работническо дело, редактор във в. "Отечествен фронт", в Българската кинематография, главен редактор (1954–1956) и редактор (1956–1962) на издателство "Български писател".
- Произведения
- „Синята хризантема“ (разкази, 1922)
- „Часовник“ (гротески, 1924)
- „Огнената пита“ (четири разказа, 1927)
- „Игра на сенките“ (1928)
- „Къщата при последния фенер“ (1931)
- „Автомати“ (невероятни разкази, 1932; 1935; 1947)
- „Сърцето в картонената кутия. Роман-гротеска в седем невероятни приключения“ (в съавт. с Константин Константинов) (1933; 1939; 1986)
- „Дамата с рентгеновите очи“ (разкази, 1934; 1945; 1946; 1982)
- „Чудната касичка“ по Андерсен) (1934; 1940)
- „Захарното момиче“ (приказки, 1935)
- „Мадрид гори. История в телеграми за съпротивата на един град“ ( 1936; 1945)
- „Маскираната лисица“ (приказка, 1936, 1957; 1962; 1968; 1984; 1991)
„Разкази в таралежова кожа“ (1936, 1947)
