Ивайло Петров

Продан Петров Кючуков  е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич. Умира на 16 април 2005 година в София.

Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там работи на няколко места. Изпратен е в Югославия.  На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е изпратен в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“. През 1947-1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.

Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *