Ученик
Ето на, порасна,
ученик си вече –
радостна и горда,
мама днес ми рече.
Примерен да бъдеш
цялата година.
Да четеш, да пишеш
мирничко на чина.
Да не се задяваш
с другите дечица.
Ще ти давам всяка
сутрин по мекица.
Всичкото добре е,
дето казва мама,
но една ме плаши
тук беда голяма.
Как ще ставам рано
сутрин да отивам,
като без да искам,
все се поуспивам!
Стария будилник
трябва да навия –
щом като се съмне
утре, да забие.
Рано да се вдигна,
да не закъснея –
всички да ме гледат
и да ми се смеят.
