Колкото по-често го виждаш, толкова повече ти харесва

Робърт Зайонк (1923-2008)

До средата на ХХ в. социолозите са склонни да основават своите обяснения за човешкото поведение върху факторите на средата. Но психологът Робърт Зайонк, вярва, че за да се развие по-пълно разбиране за това, е нужно да се вземат предвид също функциите на ума. Основен интерес за Робърт Зайонк е връзката между чувство и мисъл – пресечена точка между емоция и когниция – и посвещава голяма част от кариерата си да проучва кой от тези фактори имат по-силно влияние върху поведението.

За тази цел той провежда през 1968 г- важен експеримент, който довежда до откриването на „ефекта на честата експонация“, който според някои е най-известният негов принос към социалната психология.

Честата експонация, обяснява Зайонк, просто означава състояние, при което даден стимул е достъпен за възприятието на субекта, било съзнателно или подсъзнателно. Ефектът на честата експонация е документиран преди него от Едуард Титченър, който през 1910 г. описва „греещата топлина“ и чувството за интимност, което човек изпитва в присъствието на нещо познато. Но по онова време хипотезата на Титченър е отхвърлена и тази идея почти потъва в забвение.

Интересът на Робърт Зайонк към този ефект е провокиран от една статия във вестник, която описва любопитен експеримент, проведен в държавния университет в Орегон през 1967 г. Статията твърди, че „загадъчен студент“ посещава лекции в продължение на два месеца, нахлупил на главата си черна торбичка. Преподавателят Чарлз Гьотцингер знаел самоличността на човека, но никой от курса нямал представа кой е той. След това Гьотцингер наблюдава как с времето останалите променят реакциите си. Първоначално те се отнасят към черната торба с враждебност, но с времето започват да демонстрират дружелюбно и дори покровителствено отношение към човека с прикритото лице. Гьотцингер отбелязва, че отношението на младежите постепенно преминава от „враждебност към черната торба в любопитство и накрая приятелство“.

Зайонк пише статията „Въздействие на честата експонация върху отношението“. Тя описва серия от експерименти, при които психологът показвал на участниците поредица от произволни изображения – геометрични фигури, китайски йероглифи, рисунки и снимки на лица – те преминавали през очите на участниците толкова бързо, че хората не успявали да различат кои образи се показват повторно. Когато по-късно питал участниците кои изображения предпочитат, те неизменно избирали онези, които са излагани най-чест, въпреки че не осъзнавали този факт. Зайонк открил, че когато нещо е познато, то довежда до промяна в отношението, създавайки привързаност или някакъв вид предпочитание към познатия стимул. Това се усилва с експонацията: колкото по-често сме изложени на нечие влияние, толкова по-голяма привързаност изпитваме към него. Казано просто, колкото по-често го виждаш, толкова повече го харесваш“.

Този ефект може да се пресъздаде и с използването на звуци вместо изображения. През 1974 г. психологът Д. У. Раджеки използва оплодени кокоши яйца като експериментални субекти и свири тонове с различна честота пред различни групи яйца, преди да се измътят. След това изсвирва същите звуци на двете групи пилета. Без изключение пилетата предпочитали тонове, които са чували, преди да се излюпят.

Откритията на Зайонк показват, че това предпочитание към познатите обекти се базира чисто и просто на експонацията и не се влияе от изразени лични убеждения или отношения. Това е вярно дори когато експонацията се случва само на подпрагово ниво, когато субектите изобщо не съзнават, че са изложени на стимул. Откритието довежда Зайонк до твърдението, че „предпочитанията нямат нужда от изводи“, в смисъл, че чувството на привързаност не се базира на обоснована преценка. Противно на онова, което биха предположили повечето от нас.

В разработка със заглавие „Чувство и мислене“ от 1980 г. той твърди, че чувствата и мислите са всъщност независими едни от други. Чувствата не само предхождат мислите по време на реакцията на стимул, но всъщност са най-мощните детерминанти на човешките отношения и решения. Това предполага, че противно на очакванията ни, не разумът и логиката ръководят решенията ни – всъщност ние вземаме бързи, инстинктивни, базирани на емоциите решения, преди дори да сме имали възможността да анализираме избора когнитивно – правим преценка без информация. Ако това е вярно, следва, че нашето логическо мислене просто оправдава и рационализира решенията, които вече сме приели, вместо да служи за информиране на избора ни преди всичко.

Зайонк заключава, че „чувството винаги присъства като спътник на мисълта, докато обратното не важи за когницията“. Не е възможно да мислим за нещо без прикрепеното към него чувство; ние не просто виждаме „къща“, а „хубава къща“ или „помпозна къща“. Всяко схващане съдържа афект или чувство. Ученият твърди още, че първенството на афекта пред когницията се наблюдава също и при паметта.

Междуличностно привличане

Влиянието на ефекта на експонацията надхвърля границите на лабораторията и се пренася върху междуличностното привличане. В този контекст феноменът е наречен „ефект на близостта“ – начинът, по който създаваме приятелства или романтични връзки с хора, които виждаме редовно. Едно от обясненията за това се обосновава на еволюцията: когато животните за първи път са изложени на нещо, те често реагират със страх и агресия, но когато се повтаря те разбират, че очакваната заплаха не се материализира и води до намаляване на негативните реакции. Зайонк изследва същото явление при хората и открива, че те формират силно негативно отношение към въображаема група или непознати хора, приписвайки им неприятни качества без някаква причина, освен тази, че са непознати. Но както става с изображенията и символите, повтарящата се експонация доказано повишава доверието и привързаността.

Друго обяснение на ефекта на близостта се съсредоточава върху факторите, участващи в междуличностното привличане, сред които познатост, сходство между отношението, физическо привличане и реципрочна привързаност. Честите взаимодействия между хората не само увеличават нивото на познатост, но и все повече засилват усещането за прилика, с което се подхранват положителни чувства и в крайна сметка привързаност.

При рекламата честата експонация на дадена марка може да създаде харесване, дори когато е представена без фактологическа информация и не изисква от нейния наблюдател вземане на решение.

  1. Повтаряща се експонация /излагане, експониране/ на даден стимул създава усещане за познатост.
  2. Познатостта води до промяна на отношението към стимула …
  3. … приемайки формата на предпочитание или привързаност.
  4. Това предпочитание е емоционално и се формира на подсъзнателно ниво, преди човек дори да го е осъзнал.
  5. Колкото по-често го виждаш, толкова повече ти харесва.
Публикувано в Психология. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *