Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.
Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.
На изток е Фалковската група, в която се включват:
Момина скала – формата ѝ наподобява глава на момиче.
Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
Орлов камък и Боров камък.
Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват: Мислен камък, Конникът, Мадоната,
Дервишът, Метохът, Ученичката, Овчарче-то, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата – при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица. Гъбите, Мечката, Лъвът, Камилата, Монасите.
Най-западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти. Тя включва:
Близнаците, Магаза, Борич и Еркуприя. На 4 km на изток от Белоградчик лежи четвъртата група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ. Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.
