Много важен за доброто развитие на антуриумите е изборът на почва. Тя трябва добре да държи растението, да запазва влагата и хранителните вещества, добре да пропуска въздуха. Съдът за засаждане трябва да бъде доста обемист – с диаметър 28-35 см, в който кореновата система да се разположи удобно. Образуването на въздушни корени при стайните хибриди е ограничено, но за да получава цветето достатъчно кислород, те трябва да се съхраняват, като се обвиват във влажен мъх, докато достигнат почвата. Нужна е висока влажност на почвата и въздуха. Като представители на сем. Ароидни антуриумите растат в умерено влажна почва и при висока влажност на въздуха. Добре е да се постави саксията в широк съд с вода заедно с подложката. А след поливане водата, която е останала непоета в подложката, непременно се излива.

Обилната светлина е жизнено необходима за това цвете, но преките слънчеви лъчи могат лесно да го погубят. Най-добре се чувства при температура между 20 и 28 градуса. Тъй като това е мощно растение, което поглъща големи количества хранителни вещества, подхранването е задължително.

Антуриум (Anthurium) е род растение от семейство Змиярникови (Araceae). Името идва от гръцки „anthos“ – цвят и „oura“ – опашка.Среща се в тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг. В рода Антуриум (Anthurium Schott) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани, както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 метър, често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриумът също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято при подходящи условия. Хибридите на Антуриум „Андре“ могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове.

 

Има пет основни изисквания – постоянна топлина, внимателно поливане, подходяща светлина, висока влажност на въздуха и редовно подхранване. Допълнителни съвети от специалистите: листата да не се допират до прозореца. Незабавно махайте прецъфтелите цветове и повредените листа – не оставяйте листните дръжки. Махайте страничните розетки на по-старите растения, докато се развиват. Растението трябва да е в малка саксия. Когато пресаждането стане наложително, използвайте пластмасова саксия.

Стелещите се видове официално са дефинирани като африкански виолетки с основно стъбло, което образува много разклонения с розетки от листа. Листните розетки са по-широки от тези на стандартните сортове. С други думи, стелещите се сенполии имат дълги увиснали стъбла, които често образуват малки растения на върховете си. Всички са хибриди – най-важният родител е С. магунгензис. Цветовете на стелещите се африкански виолетки обикновено са по-малки от тези на стандартните – растенията може да са миниатюрни или със стандартна големина. При специалистите ще откриете няколко сорта:

Star Htail – звездовидни цветове – сини, с бели краища. Миниатюрно растение.
Jet Trail – кичести цветове – светлолилави. Миниатюрно растение – полустелещо се.
Trail Along – кичести цветове – яркорозови. Миниатюрно растение.
Snowy Trail – кичести цветове – бели. Миниатюрно растение.
Breezy Blue – кичести цветове – яркосини/светлолилави. Стандартно растение.
Sweethert Trail – кичести цветове – два нюанса на розово. Стандартно растение.

Температура: умерено топло; минимална 15ºС през зимата; избягвайте студените течения и внезапните температурни промени.

Светлина: ярка – идеалното място през зимата е прозорец с източно или западно изложение, а през лятото – с източно; винаги предпазвайте от силна слънчева светлина; ако искате виолетките да цъфтят през зимата, трябва да им осигурите изкуствено осветление през нощта; ако ще ги отглеждате изцяло на изкуствена светлина, поставете две флуоросцентни тръби от 40 w на около 30 см над растението, включени по 14 часа всеки ден.

Вода: почвата трябва да е влажна – изчакайте повърхността да просъхне, преди да полеете отново; използвайте хладка вода, поливайте под листата (за да не се мокрят); от време на време използвайте метода чрез потапяне.

Влажност на въздуха: високата влажност е много важна; обвийте саксията с влажен торф или я поставете върху вана с камъчета; пулверизирайте грижливо – с хладка вода (растението не трябва да е цъфнало), с много фин пулверизатор; пулверизираното растение не трябва да е изложено на слънчева светлина.

Пресаждане: ако е необходимо, напролет.

Размножаване: вкоренете листен резник със или без дръжка, или засейте семена през пролетта.

Стайна теменужка (Африканска виолетка)Африканските виолетки се продават като стайни растения от около 70 години, но вече са световни любимки. Те цъфтят по всяко време на годината и са компактни.

Изходната африканска виолетка е била пословично трудна за отглеждане, но съвременните сортове са по-издръжливи и обилно цъфтящи. Начинаещите няма да успеят да накарат виолетката да цъфти 10 месеца в годината, но без особени трудности ще получат цветове няколко пъти в годината.

Хибискус китайски – (H. rosa-sinensis) расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Това е добре познатата ни и обичана стайна китайска роза. Смята се за национално цвете на Малайзия. Неговите пет листенца символизират петте заповеди на исляма. Почитат го не само мюсюлманите в страната, но и езичниците, и китайците, и индийците. Цени се за своите красиви цветове, непретенциозност, бърз растеж. С времето става голям храст с пищна корона и е много подходящ за оформяне на просторни помещения, зимни градини, офиси.

Оглеждането на орхидеи не е работа за мързеливи, тя изисква особени грижи, но подарява на дома истинско вълшебство.

Съществува легенда, според която прекрасната Венера, докато се наслаждава на любовни игри е изпуснала своята обувка. И обувката на богинята се е превърнала във възхитително цвете, което символизира сексуалността. Това цвете е орхидеята . През всички времена на орхидеята са приписвали вълшебни свойства, а от листата и семената са приготвяли любовни елексири.

Орхидеята като всяка красавица, изисква трепетно отношение и нежни грижи, затова за начинаещите се препоръчва фаленопсис – лесно се приспособява към домашни условия и цъфти шест месеца в годината.

Помнете, че орхидеята е епифит. В естествени условия тя живее върху други растения, като правило дървета. Затова тя не се сади направо в земята, а в специален субстрат. Вземете кора от ела през няколко дни я преварете няколко пъти, за да се унищожат вредоносните насекоми. Нарежете я на парчета с големина 1,5-2 см, смесете с изсушен мъх сфагнум. Субстратът е готов.

Саксията трябва да бъде бяла или прозрачна – тя няма да се нагрява на слънце и да нагрява корените. Задължително пластмасова, в глинена саксия корените на орхидеята залепват за стените и се травмират при присаждане. Саксията е необходимо да има отвори за добра вентилация. Освен това няма да се застоява водата. На дъното се поставя дренаж. В никакъв случай не трябва да се притискат корените при засаждането. Орхидеята трябва да се пресажда не по-често от веднъж на три години.

Орхидеята много обича светлината , но тя не може да понесе много силните слънчеви лъчи. Затова е добре да е разположена върху корниза на източен или западен прозорец. Оптималната температура на отглеждане е +20С-+25С.

През зимата орхидеята се полива 2-3 пъти седмично, през зимата – 1-2 пъти. Между поливанията субстратът трябва да е напълно изсъхнал. За поливане трябва да се използва топла престояла вода. Не прекалявайте: честото поливане може да доведе до загниване на нежните корени. Не забравяйте и овлажняването. Всяко утро пръскайте орхидеята с топла вода. Особено това важи за орхидеите, които се намират близо до отоплителни уреди.

Освен редовно поливане, орхидеите се нуждаят и от допълнителна “храна”. Съществуват специални одобрения за орхидеи. По време на цъфтене те се добавят веднъж седмично, през останалото време веднъж месечно.

Цъфтенето е най-радостният момент. Орхидеите започват да цъфтят, когато са на 1,5-2,5 години. Случва се, да е много трудно да се дочака цъфтенето. Понякога, за да цъфне е необходим лек стрес. Например, да прекара една нощ на температура +18С или спиране на поливането.