Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни заговезни, на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.
Пролетните обичаи лазаруване, буенец, кумичене, гергьовското напяване на пръстени, Мара-лишанка, Ладино хоро, се свързват с очакванията на младите за щастлив семеен живот.
Сирни заговезни (подвижна дата), Тодорова неделя, Тодоровден (подвижна дата), Кукери, Куковден (подвижна дата), Баба Марта (1 март), Свети четиридесет мъченици (9 март), Благовещение (25 март), Лазаровден (подвижна дата), Връбница, Цветница (подвижна дата), Великден (подвижна дата), Томина неделя, Празна неделя (седмицата след Великден), Йеремия (1 май), Гергьовден (6 май), Летен Никулден (9 май), св. Герман (12 май), Константин и Елена (21 май)
