НА ПЪТ КЪМ СЪКРОВИЩЕ

В студеното утро на 8 декември 1949 година трима братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови, работят заедно в района на керемидената фабрика "Мерул" край Панагюрище. Там един от братята забелязва в рохкавата глина проблясък. Така са открити деветте съда от Панагюрското съкровище. Те са изработени от чисто злато и общото им тегло е малко над 6 кг.
Най-големият съд е амфора – ритон, има и седем по малки ритона – 3 с формата на животински глави, три с формата на амазонки и един е като портмоне с формата на козел. Последният съд е фиала. От надпис върху фиалата се съди, че са изработени в гр. Лапсакос на Дарданелите.
Съкровището се датира от III в пр. Хр. Историците предполагат, че съдовете са били част от религиозен ритуал. В тях се е разливало вино. Съществува мнение, че са били предназначени за ритуално пречистване на течност, вероятно пак вино, чрез преливане от съд в съд. Във всички случаи се налага мнението, че в този вид сервизът е непълен.Не е ясно дали са принадлежали на местен тракийски владетел или просто са донесени по тези земи от търговец или като военна плячка. Богатата украса по съдове изобразява множество сцени от гръцката митология.

Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда – фиала, амфора и седем ритона, изработени от чисто злато 23 карата, с общо тегло 6 кг 164 гр. Металът е кован върху приготвен изпъкнал модел, като подробностите от орнаментацията са изчукани допълнително. Един от най-интересните съдове, впечатляващ с великолепието си, е амфората. Изобразената върху нея сцена, която се тълкува различно, до голяма степен е ключ към неразгаданите тайни на съкровището. Фиалата е украсена с четири концентрични кръга: първият от тях /в средата/ изобразява жълъди, а следващите три – негърски глави, изкусно изработени, всяка от които с различно изражение на лицето. Ритоните се делят на два вида: три са с формата на глави на амазонки, останалите четири са с формата на животински глави – два елена, един овен и предната част на козел. Основната украса на съдовете представлява митологични сцени, изпълнени изключително фино, с голямо художествено майсторство, което свидетелства, че Панагюрското съкровище е дело на специфична, самобитна култура с несъмнено високи качества.

Въздействието и красотата на тези 6 кг злато не може да се опише, трябва да се види, да се усети.