Съзвездието Персей е почти изцяло в Млечния път, но поради големия брой ярки звезди в него то много добре се очертава върху млечнобелия фон. Около него са съзвездията Колар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея.
Най-добре съзвездието Персей се вижда през нощите от ноември до март. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 90 звезди, от които само 11 са от втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват характерната геометрична фигура на съзвездието – удължен многоъгълник. Много е трудно, дори с богато въображение, да се види в тази фигура митическия герой Персей такъв, какъвто е нарисуван на старинните звездни атласи: силен мъж, високо вдигнал дясната си ръка, с която държи голям остър меч. С лявата си ръка притиска до бедрото си торбата, от която се показва ужасната глава на горгоната Медуза.
В съзвездието Персей има интересни обекти, които могат да се наблюдават добре и с просто око. На първо място е звездата, кръстена от арабите Алгол. Без съмнение това име те не са дали случайно на тази звезда. Най-вероятно е да са забелязали изменението на блясъка й с течение на времето. Алгол е типичен представител на един клас променливи звезди, които се наричат затъмнително-променливи звезди. В продължение на две и половина денонощия Алгол е от втора звездна величина и не се забелязва изменение в блясъка й. След това в продължение на пет часа блясъкът на Алгол намалява и тя става от трета звездна величина. След този минимум се възстановява първоначалния блясък на звездата.
Мит за съзвездието Персей
За Персей и Пегас митологията вълнуващо разказва: Царят на Аргос – Аркизий, имал една единствена дъщеря Даная, която с неземната си красота можела да се сравнява само с безсмъртните богини. Зевс бил очарован от нея. Макар и скрита под Земята, той проникнал до нея и се оженили. От Зевс Даная родила син, на който дала името Персей.Аркизий, застрашен от предсказанието, че ще умре от ръката на внука си, направил огромен сандък от дърво и затворил там Даная и Персей. Дни и нощи сандъка се носел по вълните, след като го изхвърлили в морето. Най-после бил изхвърлен на брега на остров Сериф. Там братът на царя – Диктис, го открил и бил много учуден,след като от сандъка излезли жена и малко момче. Даная му разказала участта, която ги сполетяла и той ги приютил в разкошен дворец. Там Персей израснал силен и строен – никой не можел да се сравнява с него в Сериф.Полидект решил насила да се ожени за Даная, но тя му отказала. След като разбрал за тормоза, който налагал той на майка му, Персей отишъл при Полидект и му казал да не я безпокои повече. Гняв напирал в гърдите на Полидект, но той не смеел нищо да направи, страхувайки се от Зевс. Въпреки това, ден и нощ мислел как да го погуби. Един ден го извикал и му казал:
– На теб, Персей възлагам да ми донесеш главата на горгоната Медуза. Ако ти си син на всемогъщия Зевс, нма защо да се страхуваш от опасностите, колкото и големи да са те. Великият Гръмовержец няма да допусне да загине неговия любим син.
Без да подозира че Полидикт го изпраща на явна смърт той отговорил:
– Ще изпълня желанието ти. Ще ти донеса главата на горгона Медуза.
Горгоните живеели на Западния край на Земята. Те били страшни чудовища – никакъж меч не можел да ги разсече. Всеки, които ги погледнел в миг се вледенявал и се превръщал в студен камък.
Тежко било поръчението на цар Полидект. Щом разбрал за нвго Зевс изпратил при Персей любимата си дъщеря, войнствената богиня Атина и пратеника Хермес. Тя дала на Персей блестящ щит, а Хермес му дал меч, който разсичал и най-твърдата стомана.
По пътя си Персей срещнал много различни хора. Да намери вярната посока му помагали – трите сестри граи, нимфите, които му дали и три подаръка: шлема на Хадес, крилати сандали, вълшебна торба…
Летял Персей над гори и планини. Най-после в далечината съзрял островът на горгоните.
Спуснал се на по-ниско и видял трите горгони даспят на една скала. Това били – Медуза, Стейно и Евриала. От тях само Медуза била смъртна. Те си приличали като три капки вода, как щял да раличи Медуза от другите и да я убие. Ако не успее да направи това, погледът на коя да е горгона щяла да го превърне в камък. В помощ му се притекъл Хермес. Той му показал коя точно е Медуза.Персей с един удар отсякъл главата й. Без да я погледне я сложил в торбата си и невидим с шлема си полетял във въздуха. Каот тъмна река потекла кръвта на Медузата. Заедно с кръвта, от Медузата, излязъл крилатия кон Пегас. Като прелитал над пясъците на Либия, от кръвта на Медузата се раждали отровни змии. Те превърнали Либия в пустиня.
Близо до западния край на Земята, накъдето се бил запътил Персей, живеел Атлас. Той имал чудно дърво, чиито листа и клони били от злато. Атлас не допускал никои близо до дървото и много се страхувал да не му бъде откраднато. Темида била предсказала, че един т синовете на Зевс ще дойде и ще му вземе дръвчето.
Затова когато Персей помолил да си почине малко в двореца, Атлас му отказал. Гняв избухнал в сърцето на Персей. Той бръкнал в торбата, извадил Медузата и насочил погледа й към Атлас. В миг той се превърнал в планина. Оттогава планината Атлас поддържа небето и всички звезди и съзвездия на него.
Предания за звездите
Според хората в древността звездите били китките в небето. Според тях всеки новороден човек си има звезда. При раждането на всеки се раждала и неговата звезда, която го водела и го пазела от злини. Когато паднела звезда означавало, че е починал човек. Малките звезди били на бедните хора, а големите били на богатите и светели по-силно. Вярата, че звездите бдят, за да се случва само добро родили различни народни вярвания:
– Билки, които се давали на тежко болен, се оставяли да пренощуват под звездите;
– Момите, когато топят китките си при обичай Ладуване, оставяли котела под звездите, за да предскажат бъдещето им;
– Семето, приготвено за сеитба, също се оставяло под звездите и тогава се хвърляло в земята;
– Прежда, с която ще се тече платното трябва да нощува под звездите, за да не се късат нишките;
– Когато захващали да перат дрехите си, оставяли коритото с натопеното пране под звездите и тогава до тях магиите не стигали.
Звездите на небето имат много имена – Зорница и Деница са две имена на една и съща звезда – Зорницата свети в зори, а Деницата през деня. Те никога не се срещали. Вечерница, Керванка (лъжи керван), Квачка, Кокошка, съзвездие Кумова слама, Опашата звезда…
Дедите ни вярвали, че който можел да види звездите посред бял ден е много праведен. По звездите те гадаели кога е добре да се сее, да се жъне, да се коси… По тях познавали скоро ли ще дойде пролетта, лятото, зимата. Момите преди женитба изповядвали мечтите си пред звездите и вярвали, че те са чули копнежите им и ще ги осъществят. По звездите селянинът гадаел с точност каква ще бъде годината – дали ще е дъждовна или сушава. А Опашатата звезда винаги е изпращана от Господ за поличба – и за лошо, и за добро. Най-злокобната поличба била, че идела чума, холера или друга болест, която покосявала цели селища. По звездите древните хора разбирали кога е време за разлив на реките, а моряците се ориентирали по звездното небе.
