Пристигаме на летище "Бове" и взимаме автобус до Париж, който ни докарва на автогара "Порт Майо" за около 1 час.

Решаваме да си купим тридневна карта "Пари Визит" за градския транспорт, която ни дава право за по-евтин транспорт и отстъпки при посещения на някои музеи.

Предвидливо сме ангажирали хотел близо до "Порт Майо", плащаме хотела, оставяме багажа и  – „Здравей парижко метро“. Парижкото метро е моята любов – до всяка точка може да се стигне за "нула време". Мотрисите са на 2 до 4 минути. Спирките са на около 500 метра. Линиите на метрото са 15 – в невероятна, но бързо ориентираща плетеница, чрез която много лесно се стига до където си искаш в Париж.

Първата ни спирка е катедралата „Сакр Кьор“, което за съпруга ми Христо ще остане едно от най-впечатляващите неща в Париж – особено поради целта на построяването й – „За повдигане самочувствието на френския народ след загубената война с Германия 1870-71 г.“. Хълма изкачваме със специалния лифт/картата важи и тук/, а църквата е от бял камък и се вижда от всякъде.

http://paris.arounder.com/en/churches/sacre-coeur/le-sacre-coeur-exterior-by-night.html – ВИРТУАЛЕН ПОГЛЕД ОТВЪН НА САКР КЬОР – връщате се тук след преглеждането на линка с натискане на стрелката назад  <=

http://paris.arounder.com/en/churches/sacre-coeur/le-sacre-coeur-interior.html – ВИРТУАЛЕН ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ НА САКР КЬОР- връщате се тук след преглеждането на линка с натискане на стрелката назад  <=

http://paris.arounder.com/en/churches/notre-dame-de-paris/notre-dame-exterior.html

http://paris.arounder.com/en/churches/notre-dame-de-paris/notre-dame-interior.html

Много съжалявам, че не можахме да влезем в църквата "Сен Шапел" на същия остров /беше вече затворена/. Тя е едно малко бижу от цветно стъкло. С удоволствие я разгледах виртуално – след това се върнете с натискане на стрелка назад.

http://paris.arounder.com/en/churches/sainte-chapelle/sainte-chapelle-01.html

Обикаляме я от всички страни и решаваме да отидем по моста на другия остров "Сен Луи", където всички отиват да опитат известните сладоледи "Бертийон" – просто са по-плътни, по-маслени, финно разбити и изключително ароматни..

ttp://paris.arounder.com/en/museums/centre-pompidou/centre-national-d-art-et-de-culture-georges-pompidou-01.html

На втората сутрин ставаме с мисълта да отидем до арката "Ла Дефанс", но сякаш краката сами ни водят към Айфеловата кула. За първи път се возим на RER –  това са ЖП линии, които са заедно с метрото под земята. Линиите на метрото са номерирани с числа, а RER са номерирани с букви. Решаваме да изкачим Айфеловата кула пеша до второ ниво, но слизаме с асаньор. Пак се впечатляваме от желанието на французите да демонстрират духовната и икономическата си мощ в края на 19 век.

http://paris.arounder.com/en/monuments/tour-eiffel/view-from-eiffel-tower.html

Действително има защо Айфеловата кула да е символа на града. Въпреки, че в началото са смятали след изложението да я демонтират. Спасява я изобретяването на радиото – тя става най-добрата антена, а в последствие и телевизионна антена. За "довиждане" я снимаме отдалеч.

Следващата ни спирка е Триумфалната арка на Наполеон и Шанз Елизе. Пеша изминаваме известния булевард. 

Гран Пале

Пти Пале

Излизайки се колебаем дали да тръгнем към комплекса "Инвалидите", където е пренесен праха на Наполеон, или към площад "Конкорд". Площад "Конкорд" печели – тръгваме към него и … има защо – това става моето любимо място в Париж. Необяснимо ми харесва този просторен площад, който не беше толкова известен за мен, но от него се вижда като на длан Шанз Елизе, в далечината – Триумфалната арка, два огромни прекрасни фонтана, обелиск, подарен от Египет на Франция, вдясно – моста пред Националното събрание, вляво, по-далеч – забележителната църква "Св. Мария Магдалена", а отпред е прекрасния парк – Тюйлери.

v

Насочваме се към Лувъра. Прекрасно е, че е вторник – почивен ден за музея и няма толкова народ. Правим си снимки пред стъклената пирамида, която служи за вход на музея и се разхождаме в парка на Тюйлери.

Интересно е, че на всички паркове в Париж алеите са пясъчни. Разбираме, че тук има втора арка, приличаща на Триумфалната. Трите арки, включително най-новата "Ла Дефанс", са на една линия и всяка от тях е построена за голяма победа в историята на Франция.

Паркът "Тюйлери" е като музей на открито. Има невероятни скулптури, пред които се снимаме.

Сядаме на металните столове около езерото за почивка и след малко, в края – пак се озоваваме на моя любим площад "Конкорд". След него все пак отиваме към комплекса "Инвалидите" – в момента военен и исторически музей, за да видим, къде е погребан праха на Наполеон – под купола.

В Тюйлери зърваме "Оранжерията" – сега музей, на втория етаж на който е овалната зала в която са изложени знаменитетите "Лилии" на Моне". Това място наричат Сикстинската капела на Париж.

http://www.streetviewandmaps.com/fr/map/fr/62860-Mus%C3%A9e-de-l-Orangerie/#/point/48.863746/2.322831/17.72/49.38/0/ – виртуално посещение, разглеждайте с мишката и след това се върнете тук с натискане на стрелката назад от програмата.

По пътя сме изненадани от създадените условия за спортуване в центъра на града – големи зелени площи със спортни игрища, пълни с играещи ръгби, футбол и волейбол, тичащи, каращи ролери или колела парижани. Заобикаляме "Инвалидите" от всички страни и най-много ни впечатлява големия параклис, със златния купол, под който е погребан  праха на Наполеон.

Видяхме и моста Александър ІІІ. Първата копка за него е направена от самия руски цар. Този мост е  най-екстравагантния и декориран мост в града.

Тук, от лявата страна на "Инвалидите", видяхме и Биронския дворец, с музея на Роден в него – за съжаление вече затворен. След 21 часа улиците на Париж опустяват, но кафенетата и ресторантите им са пълни.

Третият ден решаваме да посветим на Латинския квартал – започвайки от Сорбоната, която е също затворена поради ваканцията. За малко ни пускат в двора – правим си снимки пред статуите на Виктор Юго и Луи Пастьор. Това са двете фигури, които напомнят при нас – братята дарители Евлогий и Христо Георгиеви – пред фасадата на Ректората. Архитектурни елементи на СУ "Кл. Охридски" учудващо приличат на части от сградата на Сорбоната – един от най-старите европейски университети. Съжаляваме, че не ни пуснаха вътре. Там някъде вътре е стиха на Ботев –

                    Намира се във фоайето на Сорбоната вляво от “Раковината” – голямото стълбище към аулата.
        Надписът е върху черен гранит със златни букви и не е преведен, написан е на български език с латински букви.        

След това минаваме през Пантеона, църквите "Св.Севрен", "Св.Сулпиций"- с фонтана пред входа й и се запътваме към Ботаническата и Зоологическата градини. За малко спираме по път и в най-голямата джамия на Париж с нейната градина.

Фонтанът пред църквата "Св.Сулпиции". Хемингуей го описва в "Безкраен празник", по точно гълъбите, накацали по четиримата каменни епископи на върха на фонтана

падаме на невероятни местенца.

Виждаме и площада на Бастилията. На мястото на известния затвор сега грее операта "Париж-Бастилия", прилича на сребърен кит.  На този площад се правят тържествата по случай националния празник на Франция – на 14 юли.

Вечерта решаваме да посетим арката "Ла Дефанс" – създадена след Втората световна война, в прослава на героите от Съпротивата на Франция срещу окупацията от фашистка Германия и стояща на една линия с Триумфалната арка на Наполеон, но много по далеч от центъра. Сякаш попадаме в друг свят – сградите са с модерна архитектура, преобладаващо от стъкло и метал. Тук е средището на френския бизнес елит.

http://paris.arounder.com/en/views/la-defense/la-defense.html

Не може да си откажем удоволствието да видим вечерен и осветен Париж – пак отиваме до Триумфалната арка и булевард "Шанз Елизе". В далечината грееше Айфеловата кула.

Четвъртият ден посвещаваме на Лувъра. Богатството в него е съизмеримо с това на Ватиканските музеи..

Разбираме, че въпреки, че се нарича Опера, в нея се играе главно балет. 

Църквата е изключителна. От четирите й страни е с еднакви 20 метрови коринтски колони. Вътре картините и статуите са само на жени – дори и на френската героиня Жана Д'Арк. Църквата прославя най-добрия ученик на Иисус Христос, както и един от най-важните разспространители на християнството – Мария Магдалена – незаслужено низвергната от църквата, както се доказва напоследък.

Освен художници тук има и много музиканти. Заслушваме се на прекрасно класическо изпълнение с цигулка и контрабас.

Случайно попадаме на сграда с изключителна музикална архитектура – Консерваторията "Морис Равел" – когато се прибираме към хотела.

ВЛЮБЕНИ СМЕ В ПАРИЖ! НО ВСЯКО НЕЩО, ДОРИ ПРЕКРАСНОТО, СИ ИМА КРАЙ, ЗНАЕМ КАКВО НИ Е ОСТАНАЛО ДА ВИДИМ ТУК СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ.

ИЗМОРЕНИ СМЕ, НО НИ ХАРЕСВА ТАЗИ УМОРА.