Kняжество България и Царство България (1878 – 1944 г.)
Основна статия: 
Малко след освобождението, на 1 юли 1878, е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия – автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Южното Поморавие – на Сърбия. През 1879 г. се провежда Учредителното събрание и се приема първата конституция – Търновската. За български княз е избран Александър I Батенберг, чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат. Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии – 6 септември 1885 г. е обявено Съединението с Източна Румелия. Последвалата Сръбско-българска война е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 г. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от Гоце Делчев през 1893 г., организирала Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г
